Историята на българската армия е съхранила и много други истории за героизъм и жертвоготовност. Националният военноисторически музей разказва за някои от тях с лични вещи и документи в изложбата си “Съдби белязани от войната”. В музея, днес използваха всички възможни сетива на посетителите си, за да ги накарат да почувстват воинския дух на армията. Дори на вкус и на мирис.
Историята на българската армия е съхранила и много други истории за героизъм и жертвоготовност. Националният военноисторически музей разказва за някои от тях с лични вещи и документи в изложбата си “Съдби белязани от войната”. В музея, днес използваха всички възможни сетива на посетителите си, за да ги накарат да почувстват воинския дух на армията. Дори на вкус и на мирис.
Влизаха възторжено във всяка бойна машина поред. И то не само дечурлигата. Наравно с тях БТР-ите и хеликоптерите катереха и техните родители. Изключителна атракция, по-добрия лунапарк. В истински бойни действия, обаче, участваха само тези с най-много въображение. А после като истински изгладнели войници се наредиха пред военно полевата кухня. Съвсем реална. С истински военен готвач.
Момче:
– Ами това е военен боб.
Репортер:
– Военен?
Момче:
– Ами военен боб, защото го правят отзад войнците.
Старшина Кирил Димитров:
– Винаги си е боб чорбата на войника традиционната чорба.
Войник:
– Тъй вярно
Репортер:
– Все с боб ли ви хранят?
Войник:
– Ами не от време навреме и пържоли.
Репортер:
– Как е на подправки?
Жена:
– Добър е, пресни подправки.
Готвача:
– Джоджен, магданоз, целина и моркови....
Някои се наредиха на опашката втори път, други си взеха за вкъщи, трети отново атакуваха танковете. Един пълноценно съпреживян празник на високия боен дух, благодарение войнишката боб чорба.