7-ми май е Международен ден на радиото и телевизията. Освен в България, го отбелязват в Русия и Беларус. Датата е избрана, защото на нея през 1895 година руският физик Александър Попов показва необичаен уред за предаване и приемане на електромагнитни сигнали без проводник. С него приемали сигнали, излъчени чрез морзовата азбука. Оттогава досега за хората, работещи в радиостанциите, не се е променило само едно – любовта и тръпката от професията. Това с пълна сила важи за най-старото радио у нас – националното.
Тук всичко е звук – невидим за окото, но жив за ухото. Гласове и музика, които отключват фантазията и представите ни, родени често... и от телевизията.
Така започва своеобразната среща на един от гласовете от радио апарата със слушателите. Гласът е на водещата и редактор Любомира Константинова. От 2007 година работи в публицистичното предаване “Добър ден” по програма "Христо Ботев". За Любомира днес е двоен празник, защото е работила и в телевизия. “Слабост” обаче й е радиото.
Любомира Константинова – водещ, програма “Христо Ботев”, БНР: "Тук съм независима от друга техника, хора, от начини на транспортиране. Това е най-свободния начин, по който може да се работи. Мога с едно устройство диктофон да попадна на всяко място по света и да донеса звук от там."
Подобно на новините в телевизията и тук "най-горещото" място е в редакцията и студиото на новините. Зад фактите, които слушате всеки ден в ефира, стои напрежение и отговорността на репортери, редактори и звукорежисьори.
В националното радио ревностно пазят традициите. Не само журналистите, но и режисьорите на звука. Дори и младите колеги са категорични, че въпреки напредъка в технологиите най-сигурния звуконосител за архивиране и при излъчване е лентовия.
Деница Диамандиева – звукорежисьор, радио България, БНР: "Според мен най-сигурно е от лента, но пък е по удобно от компютър или диск."
И тази година служителите на радиото ще посрещнат празника с работа, но не, защото не умеят да празнуват. А, защото работата им е удоволствие. За нас телевизионерите също.