По време на Втората световна война няколко български летци се открояват в отбраната на въздушното пространство на България. Един от тях е майор Стоян Стоянов, който само в един ден през 1943 година побеждава 2 вражески изтребителя. След края на войната обаче, името му потъва в забрава.
По време на Втората световна война няколко български летци се открояват в отбраната на въздушното пространство на България. Един от тях е майор Стоян Стоянов, който само в един ден през 1943 година побеждава 2 вражески изтребителя. След края на войната обаче, името му потъва в забрава.
Наричат го още страшилището за американските летящи крепости. С тежка съдба, която обаче не го отказва да следва мечтата си. 1 август 1943 година. Тогава огромна армада от над 170 американски бомбардировача преминават над България. Те летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Изпълняват операция "Приливна вълна", чиято цел е нарушаване на снабдяването на германската армия с гориво от Румъния.
Десислава Стоичкова, Национален военноисторически музей:
- Това е изключително важен ден за Стоян Стоянов, тогава той бележи първата си бойна победа. Той излита от летището във Враждебна и поразява една летяща крепост. Прави интересна маневра, като се извърта и обстрелва пилота на въздушната крепост фронтално, което не е приет прийом във воденето на въдушни бойни действия. В този ден има свалена летяща крепост "Либърейтър" и още една, която е в много тежко състояние, и му се признава за победа.
В 35 бойни полета участва Стоян. Отбелязва 15 победи срещу вражески изтребители при бомбардировките на София и страната. Затова и Цар Борис Трети го награждава с орден за храброст. Стоянов е единственият в авиацията с подобна награда. Малко след края на Втората световна война обаче животът му изведнъж се преобръща. Уволнен е от армията.
Десислава Стоичкова, Национален военноисторически музей:
- Той работи като строителен работник, работи като статист в театър, след това става уредник в Рилския манастир и там живее дълги години.
И макар да се е доказал като велик въздушен отбранител, бързо бива забравен. И трябва да минат много години, за да бъдe признато отново, че е спасявал небето на България.