Елена Поптодорова: Духът на Линкълн води новия американски президент

Тържествата за иногурацията на Барак Обама, цифрите, които очертават мащабите им, говорят за голяма национална енергия, която американците искат да споделят. Актът на споделяне на положителните неща е типична черта за тази нация. Характерно качество за американеца е и способността му да оценява и почита вече направеното. В това се корени уважението, което те изпитват към всички предишни президенти, поясни Поптодорова.

Според нея церемонията по встъпването в длъжност на новия президент предизвиква толкова голям ентусиазъм и поради обстоятелството, че всеки гражданин на САЩ има самочувствие, че неговият глас тежи, ценен е и се чувства причастен към президентската институция.

Очакванията към Барак Обама са много високи. В последната си реч новият президент подчерта, че Америка трябва да се готви за тежки дни. Елена Поптодорова прогнозира, че той ще търси по-тясно сътрудничество с републиканците и ще има промяна във вътрешната политика. В геополитически план приоритетите ще са запазят. Отново вниманието на САЩ в сферата на външната политика ще бъде фокусирано върху Ирак, Иран, Афганистан. Обама няма да прибягва до използването на военна сила, не може да бъде лесно изкушен в това отношение. Промяна няма да има и в отношенията с Русия - те ще останат все така напрегнати, каза Поптодорова.

Как беше избран 44-ият президент на САЩ

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водещ: Сега фокусираме вниманието си към световното събитие на деня - церемонията по встъпване в длъжност на 44-я американски президент Барак Обама. Добро утро на Елена Поптодорова, бивш посланик в САЩ. Здравейте.
Седем часа българско време, така изчислявахме обедното време във Вашингтон, нали така?

Елена Поптодорова: Седем часа добавяме, за да сме по наше време.

Водещ: Тогава трябва да е церемонията, инаугурацията, така наречената. Виждам огромна статистика, за мащаб става дума - 10 хиляди автобуса ще докарат гостите, 240 хиляди билета за церемонията, 5000 подвижни тоалетни на разположение на присъстващите, 1 млн. ще гледат встъпването от националния мол, други стотици хиляди, очаква се общо да са около 2 млн., ще се подредят по Пенсилвания авеню, за да наблюдават парада, 8000 охранители, 4000 полицаи, от тях 4000 от други агенции по сигурността, 32 хиляди е общият брой на военния персонал, който ще бъде дежурен или на повикване за тържествата. Около 900 хотелски стаи все още е можело да бъдат наети в града до събота, това пише в „24 часа".

Елена Поптодорова: Пишат ли срещу каква цена?

Водещ: Четох, че 40-50 хиляди е имало пакети, ако не и по-скъпо за няколкото нощувки всъщност.

Елена Поптодорова: Сега е урожаят, включително и на хотелиерите. Но има и добри обяснения за това.

Водещ: Огромна цена между другото. 50-60 хиляди долара, знаем, че в Америка има много милионери, всички те искат да са сред свидетелите на това събитие.

Елена Поптодорова: Вижте, това е уникално, това наистина е исторически факт по много причини. И цялата символика, вие изчетохте статистиката, но нека добавим и духа, образа на Абрахам Линкълн, който през цялото време води новия президент на Америка от символичната първа стъпка извън родния му Чикаго или щата Илинойс до влизането му във Вашингтон. Тъй че много символика е струпана тук.

Водещ: Същата конституция ще бъде използвана, доколкото видях.

Елена Поптодорова: Да, точно така. И това е търсена символика, разбира се. Тя е венецът на една кампания, която колкото и ожесточена да бе, бе кампания не толкова по конкретиката на проблемите, въпреки че те присъстваха през цялото време, колкото с тази символна крачка напред в нов век с нов тип президент. Това е обяснението за тази еуфория.

Водещ: За пръв път чернокож президент. Това ли ще е по-различното или и много други неща? Кое ще е по-различното? Имам предвид и церемонията. След това ще поговорим какво става, след като спрат фойерверките, по-важният момент извън церемонията.

Елена Поптодорова: Това е външният белег. Но аз съм съгласна с вас. Нека се опитаме да разчетем какво стои под тези външни белези. Знаете ли, наблюдавам, нека да кажа така, и аз с мечтание тази енергия, която тези числа отразяват. За да се вдигнат хора от цяла Америка, включително с каравани, включително живеещи по къмпинги, има такива, които са изчислили пътуването си в дни, за да могат в днешния ден да стъпят вече в близост до мястото на церемониите. Това е такава национална енергия, която признавам гледам с мечтание и надежда да може да се случи у нас, защото тя е положителна енергия. И още нещо, което според мен отразява част от американския характер - споделянето. Защото това е споделена енергия, това е споделена радост, споделено очакване.

Водещ: Защо е толкова важно за толкова много американци да присъстват на това събитие, като могат да си го гледат по телевизорите вкъщи. Защо е толкова важно за тях, какво им се случва в главите? Казвате всъщност желание да споделят емоция. Това ли е?

Елена Поптодорова: Това е споделена надежда, споделено очакване. По начина, по който в американската психология, бих казала, има значение актът на споделяне. Прекарвайки доста години там, мисля, че съм най-поразена и респектирана от това умение да се споделя, и то да се споделят положителните неща, да се споделя амбиция за по-добро, амбиция за следваща стъпка напред. То е заложено може би, не зная, в англосаксонската етика, в протестантската етика може би, дълбоки са корените. Но тука виждам едно такова проявление на умение да се споделя. И това са непознати хора, които ще седнат един до друг на тротоарите и които ще преживяват заедно. Много ми се иска да постигнем и ние такъв тип споделяне, защото това залог за успех на една нация.

Водещ: Между другото, като ви слушам, се сещам за финала, за който често с насмешка гледаме на много американски филми, където има едно ръкопляскане, всички се впускат, започват да пеят, просълзяват се. Това възпитава ли се, наистина ли се случва. Първо в киното и после в живота или обратно, наистина в живота на американците е така и после е отразено на филмовите ленти?

Елена Поптодорова: Трудно ми е да кажа кое е първо, пък и имали някакво значение. Но казахте ръкопляскания. Един от епизодите вчера, ще ми иска да спомена и за вечерята, която заедно Барак Обама и Маккейн дадоха заедно снощи, в понеделник във Вашингтон. Но също вчера старата президентска двойка Буш, баща и майка, съответно Барбара Буш се сбогуваха за втори път като че ли с Белия дом. И бившият президент Буш се беше появил на пресконференция в Белия дом, която ознаменува края на това президентство, което все още е в сила до мига на заклеването. И при напускането на залата няколко репортери спонтанно запляскаха на Буш баща. И с хумор той се обърна, ха, какво се случи, докато бях президент, не ми ръкопляскахте, сега очевидно нещо се е променило, за да ми ръкопляскате. Разказвам го, защото това също е белег на умение да се уважава, макар и вече предходен, виден държавник, лидер на нацията. Да, това е начин на изразяване на почит и също така общ израз на споделяне. Тъй че смятам това е добър начин да се изразява общо отношение на нацията, на избирателите ако щете. Питахте ме защо е така. Ами защото всеки глас е важен за американците, те знаят, че гласът им тежи, те това го узнаха още повече в тази оспорвана кампания, когато се брояха гласовете буквално един по един. Не че не е имало и преди подобни случаи, помним оспорваната победа на напускащия президент Буш. Т.е. разковничето е в това да накараме избирателя да знае, че гласът му тежи, гласът му прави разлика.

Водещ: Това е възхитителна задача с оглед на мащаба, който има един глас там.

Елена Поптодорова: Да, така е.

Водещ: Да поговорим за това, което вие очаквате. Много е банален въпросът, но е изключително важен. Накъде тръгва след това Америка, защото това е отговор на въпроса накъде тръгва светът. Или накъде продължава.

Елена Поптодорова: Така е. И за мен това е най-важният въпрос. Аз, докато още бях в последните си месеци, до октомври,на предишната си длъжност, правех такива прогнози и те мисля, че ще се потвърдят и включително и последните дни потвърждават верността им. След тази висока емоция, след тези фойерверки наистина следва времето на изпълнение на възложените очаквания. И мисля, че Обама много разумно предупреждава, включително и в снощната си реч, за която споменах, съвместно със сенатора Маккейн за това, че предстоят много трудни дни.

Водещ: Дали е отстъпление вече от това, което беше заявено? Чрез тези предупреждения.

Елена Поптодорова: Има малко свиване, малко събиране на очакванията, по-скоро опит те да бъдат събрани. Аз смятам, че Обама винаги, през цялото време си е давал сметка за това кое е възможно и кое не. Но нека да кажа нещо друго. Никой не бива да очаква и това е също така разумният глас, който трябва да имаме в себе си. Америка да се преобърне срещу това, което тя представлява. Просто не може да се случи.

Водещ: Какво се очаква всъщност?

Елена Поптодорова: Първо, смятам, че Обама ще търси сътрудничество с Републиканската партия. Не случайно споменах снощната вечеря. Това беше една двупартийна вечеря на двамата претенденти. И това е ритуал, правило, което винаги се случва при двама съперничещи си за мястото кандидати. Обама започна речта си с възхвала към Маккейн, припомняйки, че това е един американски герой, припомняйки всички негови политически действия в името на консенсус между двете партии. И аз само ще припомня - по емиграцията, по правата на пациентите, по реформата в избирателната система от гледна точка на финансиране на предизборните кампании Маккейн беше изцяло в съгласие с демократите. Така че това е първият знак, който дава Обама. Опит, усилие да работи съвместно с републиканците. Това не значи, че няма да има различия, но това е първата заявка. Ще има промяна във вътрешната политика.

Водещ: Интересува ме според вас чисто геополитически и стратегически каква промяна може да има. Навързвам съвсем хаотично тук например проблем като този с газовата криза, много отдалечен на пръв поглед.

Елена Поптодорова: Прекрасно навързвате, да.

Водещ: Имаше твърдение, че това самочувствие, което Украйна имаше в сблъсъка с Путин, не е случайно, напомпано е по един или друг начин. Нейният стремеж и на други страни, помним, че и Грузия беше навързана в едно такова очакване, свързано с НАТО. Та тази ос и тази близост, която не е географска, но всъщност е до границата на Русия и САЩ, ще съществува ли и съществува ли всъщност?

Елена Поптодорова: Прекрасен въпрос. Аз затова бързо с едно изречение преминах през вътрешните въпроси, където очевидно Обама ще има друг прочит и там ще има промяна. Аз не виждам обаче драматична промяна по отношение на големите политически и геополитически въпроси на САЩ. Нека погледнем екипа му. Екипът на Обама в момента са едни традиционни, добре известни американски политици. Основно от предходния екип на Клинтън. И техните позиции са известни. В републиканския лагер също няма промени, няма големи размествания. Т.е. ние заварваме или по-скоро ще видим в близките дни една малко или много традиционна политическа гарнитура.

Водещ: Всъщност то лицето е различно, а всъщност същността на екипа е...

Елена Поптодорова: Лицето на президента е различно. Но да се вгледаме в екипа, който е в Държавния департамент и в Съвета за национална сигурност. Както и в Пентагона. Основните институции, които определят външната политика. Смятам, че основният акцент ще падне върху Ирак, Иран, Афганистан. Да не забравяме, че още по време на кампанията Обама говореше за увеличаване на военните части в Афганистан. Аз смятам, че той, говорейки за по-голямо сътрудничество със съюзниците в Европа и с най-близките приятели на САЩ, т.е. европейските държави, той ще поиска и увеличаване на европейските контингенти там. Афганистан ще е в центъра на неговото външнополитическо внимание.

Водещ: Твърди се, че ще възобнови диалога и с Иран за тази цел.

Елена Поптодорова: Той го заяви. Точно така. Но така или иначе, това ще е в радара на неговото внимание - Иран, Ирак, Афганистан. Русия? Много важен въпрос. Тя ще се превръща все повече във въпрос за тази администрация. Грузия като че ли някак си мина в един много напрегнат период, но вече виждате, че не се обсъжда толкова външнополитически. И смятам, че събитията в Грузия и руското поведение там като че ли не оставиха толкова дълбоки следи. Смятам, че с газа ситуацията е много по-различна и че тук самата Европа беше антагонизирана. И това ще предопредели и отношенията с Русия за дълъг период напред. Смятам също така, че имаме, за съжаление ще кажа, едно разделение Изток-Запад, което е факт и смятам, че ние като България, която е част от западния свят с членството в Европейския съюз и в НАТО от гледна точка на геополитически цели, не като предателство към идентичността си. Ние сме това, което сме като българи. Но бидейки в този геополитически кръг, ние също се изправяме пред това предизвикателство на разделение Изток-Запад и аз не смятам, че то ще бъде преодоляно лесно. Това, което смятам за добра новина, е, че Обама и неговият екип няма да бъдат изкушени от употреба на военна сила или поне не така лесно и не така бързо. Смятам, че има риск за своеобразна студена война по делението Изток-Запад, но тя ще бъде дипломатическа и няма да стига до своето горещо измерение.
Водещ: Да. Една скоба. Като казвате Изток-Запад и нашето място, има ли според вас опити и среди у нас, които биха пожелали да обърнат посоката или поне да забавят тази, която сме поели?

Елена Поптодорова: Да, смятам, че има такива групи и това, мисля, е факт, който трябва просто да бъде много разумно оценен.

Водещ: Имам предвид зависимостта от Русия с енергетиката. Има ли такива групи, които умишлено се опитват да ни въвлекат точно в този поток.

Елена Поптодорова: Сега нека да махнем умишлено, защото с вас не бива да презюмираме много злокобни цели и намерения. Аз даже го отдавам на естествена привързаност. Не искам, пак казвам, да чертая злокобни сценарии, но има групи, които имат много по-близка, естествена връзка именно в източна посока. И това според мен е важната, голямата задача пред България и като външна политика, включително и като вътрешно консолидиране на положението на България и на политиката на България. Смятам също така, че в тази вече нова ситуация, която е нова след газовата драма България наново трябва да преоцени много важни геополитически свои цели и насоки в бъдеще.

Водещ: Добре, затваряме тази скоба, която отворихме, да се върнем пак към Барак Обама. В тази статистика, която изброихме. Стана дума колко представители на агенциите по сигурност има, колко охрана, смятате ли, че има опасност за сигурността на Обама? Първият чернокож президент. От тази гледна точка.

Елена Поптодорова: Това беше първата тръпка в стомаха, първото пробождане няма ли да му се случи нещо. На теория това съществува. Американската история е показала, че има такива драматични случаи не само с чернокожи политици, а да не говорим според мен за най-тежката драма в американската политическа. Смятам, че това е овладяна или овладяема опасност. Нека така да кажа, за да съм прекомерно сигурна. Без съмнение може да има такива и има такива групи - радикали, анархисти, ксенофоби. Съществуват във всяка една страна. Да не забравяме, че дори и в България има такава опасност. Т.е. не бива да се изключва подобна опасност. Но смятам, че толкова е силна и убедителна победата, щото те кара да забравиш, че той влиза с една особеност, а именно на своята раса, в Белия дом.

Водещ: Добре, трябва да приключваме. Вие къде ще наблюдавате церемонията? Поне по американската телевизия.

Елена Поптодорова: Посланик Макълдауни ни е организирала едно публично да го нарека събитие довечера в посолството на САЩ с широко поканен кръг от български представители. Имам, както се казва, късмета да съм там. Така че възможно най-близо от гледна точка на българските ширини ще наблюдавам.

Водещ: Много ви благодаря. Елена Поптодорова, наш събеседник за световното събитие довечера в 19.00 часа българско време, 12.00 часа местно.