Линията на бедност ще се повиши с 14% и догодина ще стане 286 лв. Това прие днес Министерския съвет. Линията на бедност е инструмент, който се изчислява въз основа на бюджетите на домакинствата, с цел да се гарантира задоволяване на минималните жизнени потребности. Според икономистите, всеки четвърти българин живее под този праг, а броят на хората с най-ниски доходи не намалява.
Оказва се, че линията на бедност е просто един икономически инструмент, който не влияе върху доходите на хората. Но показва, че над 1 милион и 600 хил. души едва преживяват. Това са 23% на сто от населението. И този процент твърдо се задържа всяка година един и същ. В него попада и Людмил Велков. След близо 40 години трудов стаж той все още чака за пенсия и преживява с доход близък до новата линията на бедност. Казва, че зимата най-трудно се справя, заради високите сметки за отопление.
Людмил Велков: По принцип не е нормално и не може да се преживее. Не може планови работи не стават
- Дори не може и месечния си бюджет?
- Не може как, с 200 лв кое ще планираш? Като си платиш сметките и то не остава за друго, то за един хляб не остава и за едно кисело мляко.
Данни от НОИ - всеки четвърти пенсионер живее с доход под 150 лв, което долу-горе е колкото минималната пенсия, а общо 1 милион и 233 хил. са с доход до 286 лв. Тоест виждате как пенсионерите формират голяма част от процента хора с най-ниски доходи. Най-парадоксалното е, че тази линия на бедност е изключително близка и до минималната работна заплата от 340 лв., което автоматично означава, че след приспадане на осигуровки и данъци, тези хора падат под линията на бедност. А те не са малко - около 350 хил. души.
Любен Томов - дир. на Институт за соц. и изследвания в КНСБ: "Минималната работна заплата за страната съответно трябва да изпреварва значително линията на бедност трябва да я надхвърля, бих казал почти двойно, защото фактически тези, които получават минимална работна заплата трябва да издържат и членовете, които не работят в своето домакинство."
Икономисти са на мнение, че полза няма, защото линията на бедност би следвало да е критерий за изчисляване на социални помощи. А у нас тя просто не се прилага. Прагът се изчислява чисто аритметично представлява 65 на сто от средния доход за страната. Но най-важното е, че той не измерва например необходимия минимум за оцеляване - като храна и дрехи. Нещо, което е заложено в месечната издръжка за един човек. И тя съответно е двойно по-голяма от линията на бедност.
Мика Зайкова - финансов експерт: "То е точно на половината, а в тази издръжка е включена възможността човек да се храни нормално, да живее нормално, да възстановява работната си сила, така че прагът на бедност означава да си почти жив".
Дори и методиката на определяне на линията на бедност е сгрешена според икономисти. Последната например е изчислена по данни от 2013-та, а ще се прилага през 2015-та, което означава, че тя изобщо не отразява реално поскъпването и стандарта на живот.