Нулевият пациент на вируса ебола

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун назначи мавританеца Исмаил Ахмед за нов ръководител на мисията за борба с епидемията от ебола в Западна Африка. Той ще поеме поста от първи януари. По последни данни на Световната здравна организация епидемията от ебола е взела над 6500 жертви. Повече от 18 000 души са заразени. Наскоро стана известна историята и на първия човек, заразен с вируса, известен като "нулевия пациент". Когато двегодишният Емиле вдига висока температура, започва да повръща и умира два дни по-късно, никой не знае каква е причината. Всъщност никой не задава въпроси. Съдбата е жестока за жителите на Африка. Тук често се случва деца да умират заради холера, малария, трихинилоза и други болести, които дори нямат име. Сега Емиле е известен сред изследователите като нулевия пациент. Първият починал от ебола преди една година. Етиен Оуамоуно, баща на нулевия пациент: Заведохме го в болницата, дадоха ни лекарство. Въпреки това след като се прибрахме вкъщи, той почина. Това малко селце на върха на горист хълм в Гвинея е заклеймено като "родното" място на един от най-смъртоносните вируси. Местните са бедни, гладни, ядосани и изключително подозрителни за това кой или какво е донесло болестта, която е съсипала животите им. На този въпрос все още няма ясен отговор въпреки че изследователи са идвали в селото, за да тестват маймуни и прилепи за наличие на вируса. Киси Дембадуно, дядо на нулевия пациент: В началото бях изненадан. Чудех се как болестта е дошла в дома ми. Как дъщеря ми и съпругата ми починаха. В селото вече живеят едва 400 души, миналата година са били 600. Десетки млади хора са напуснали родното си място, защото вярват, че е прокълнато. Единственият лекар е един от първите, които го напуска, затова сега болницата е затворена и никой не може да се лекува. Тези, които са се осмелили да останат, са изпити от недохранване. Абдул Рахман Бачили, регионален координатор за вируса Ебола: Хората измираха. Имаха диария и висока температура. Хората бяха изумени от това, което се случва и затова информираха властите в Конакри. На 27-ми декември миналата година семейството на Емиле го е завело в болницата. Платили са 20 000 гвинейски франкa или 2 долара и 75 цента за лечение. Това не е помогнало. Следват още скъпоструващи и безполезни пътувания след като 4-годишната сестра на Емиле, а по-късно и майка му, бременна в осмия месец, се разболяват. Малко по-късно се заразяват бабата на Емиле и негова леля. Семейството няма пари за погребението и за да нахрани десетките стекли се за масовия обред. Затова бащата на Емиле взима назаем торба и половина с ориз и около 35 долара и убива последната си коза. Казва, че ще му трябва поне една година, за да изплати дълга си. Сега Етиен е изолиран, всички са му обърнали гръб от страх. Хората, които са дошли на погребението на близките му, не са се докоснали до храната и водата. Дори всички са спрели да идват на погребения, което е в разрез с африканската култура. Жулиен Гавел, френски антрополог: Слуховете и теориите на конспирацията се разпространяват и обсъждат постоянно, защото това единственият начин за реакция в толкова несигурна ситуация. Това е начин за самосъхранение срещу болестта. След като вирусът е официално разпознат в Гвинея, хората губят единственият си източник на протеин. Жителите на селата са били предупредени да не се хранят с дивечово месо - прилепи, плъхове и маймуни. В селото, където е починал Емиле, както и в повечето гвинейски, вирусът на хеморагичната треска е обвит в мистерия, подозрения и слухове. Хората тук все още вярват, че смъртоносният вирус е донесен от белите хора, които искат да убият тъмнокожите с ваксинация срещу морбили например. В момента в селото, където се е заразил нулевият пациент, няма болни от ебола.