В месеца на летните отпуски, група от 23-ма холандци пристигнаха в Добрич. Целта на визитата им обаче не е да опознаят родното Черноморие, а добруджанският фолклор. Цяла седмица хора с различни професии по пет часа на ден разучават стъпките на добруджанската ръченица и други специфични за областта хора.
В месеца на летните отпуски, група от 23-ма холандци пристигнаха в Добрич. Целта на визитата им обаче не е да опознаят родното Черноморие, а добруджанският фолклор. Цяла седмица хора с различни професии по пет часа на ден разучават стъпките на добруджанската ръченица и други специфични за областта хора.
Бианка и Еди са ръководители на групата и от години усвояват тънкостите на родния фолклор. Искрата запалил хореограф, посетил страната им преди повече от 30 години.
Еди Тайсен:
– Беше много, много трудно по това време, защото трябва да танцуваш не само с краката, но също с ръцете, с глава, с всичко. Това беше много сложно за нас отначало. И музиката беше за мен много хубава, аз свиря на кавал.
Бианка де Юнг:
– Добруджанските танци като движение може би не са толкова трудни, но настроението, стила е специален и за хората може би е трудно, но не за мен, обичам добруджанския фолклор.
24-годишната Лисана за първи път посещава страната ни. Запалила се по народните танци от родителите.
Лисана:
– Но в същия момент топли хора, много емоционални, атмосферата е много хубава тук.
Христо Христов, хореограф на Добруджанския ансамбъл:
– Те вече са загубили техния фолклор, затова ценят нашия. Танцуват и на другите народи, но с особено внимание и с любов танцуват нашите танци.