2014: Българска следа в Нобеловата награда за физика

Репортерът Тихомир Игнатов припомня защо и как тази година имената на български учени се оказаха свързани с Нобеловата награда по физика.

Изобретателите

През 70-те години на миналия век японските учени започват лабораторни експерименти. Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шуджи Накамура търсят материал, който да генерира ярка синя светлина. През 1994 г. Накамура отрива първия светещ в синьо диод. Успехът се дължи на веществото галиев нитрид.

Носителите на Нобелова награда за физика за 2014 г.

Получаването му е изключително трудно. За постижението си тримата учени получават премия от 1.1 милиона долара. Днес те продължават научната си дейност. В момента екипите на нобелистите се състоят от няколкостотин души, като Акасаки и Амано имат собствени институти, а Накамура от 2000 година работи в САЩ.

Българската следа

През годините технологията започва да се развива. През 2003 г. доц. Евгения Вълчева започва изследвания върху направеното вече откритие от японските й колеги. Научните й статии се оказват от полза за Нобеловите лауреати. Тя участва в 13 статии, главно посветени на взаимовръзката между структурни и излъчвателни свойства на мултиквантови ями и свръхрешетки от галиев нитрид и алуминиев нитрид, които са основни компоненти на синьоизлъчващите светодиоди и лазери.

Доц. Евгения Вълчева, Физически факултет СУ ,,Св. Климент Охридски”: Ние сме се включили на по-късен етап, след като вече откритието е било налице, в доусъвършенстване  на материалите, за да могат те да си повишават ефективността на излъчване и да се стигне до това положение в момента да бъдат приложими в нашето ежедневие.

Доц. Вълчева се включва в изследванията като гост-изследовател в шведския университет в Линшьопинг. Там тя работи с екипа на японските учени. По-късно работата продължава и в лабораториите на Алма матер.

Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

Докато технологията се развива се появяват и първите подводни камъни. А именно – спор между учените какъв е точният размер на така наречената ,,забранена зона” на един от компонентите на диода. Професор Борис Арнаудов първи забелязал, че подходът за изчисления е грешен. Тогава той приложил модел, измислен у нас още през 1979 г. Опитите продължили три години, а резултатите смайват всички със своята точност.  Научната статия на проф. Арнаудов е с над 120 цитата до момента, което е огромно постижение.

Проф. Борис Арнаудов, Физически факултет СУ ,,Св.Климент Охридски”: Те приветстваха този резултат, приеха го. Не само те, но и целият свят. Затова ние се шегуваме, че в тези работи ние не сме на тях съавтори, а те са на нас съавтори. При цялото почитание и уважение към целия мащаб на тяхната изследователска работа. По никакъв начин не се възвеличаваме.”

Днес двамата  учени споделят, че все още не са имали лична среща с тримата Нобелови лауреати. С постиженията си обаче се надяват да мотивират своите студенти.

Доц. Евгения Вълчева, Физически факултет СУ ,,Св. Климент Охридски”: Ние нямаме никакви претенции. Просто сме щастливи, че имахме възможност да публикуваме общи работи.

Сините диоди днес

Учените са категорични – сините LED-диоди ще бъдат ,,светлината на 21-ви век”. Днес те  са навсякъде около нас. Може да ги открием в лампите, телевизионните екрани, мобилните телефони. Прогнозите са LED-диоди те да намалят значително енергийния разход в световен мащаб, а животът им може да бъде удължен до 100 000 хиляди часа. В момента около 30%  от произведената енергия отива за осветление.

Син светодиод