2014: Проблеми, намерения и действия в образованието

Елиана Димитрова - журналистката, отразяваща проблемите на образованието, обобщава основните проблеми в тази сфера през изминаващата година

Във висшето образование

В сферата на висшето образование първата половина от 2014 година беше белязана от няколко спорни предложения на просветния министър от кабинета "Орешарски" проф. Анелия Клисарова. Да се намалят студентските такси и да се върне държавната поръчка като се финансират само стратегическите специалности, а тези, които не са толкова желани, да могат да приемат студенти в платено обучение или да бъдат закрити. И двете предложения бяха намерени за крайни и не влязоха за обсъждане в парламентарната комисия образование като промяна на Закона за висшето образование. Пак в тази сфера кабинетът Орешарски подготви Стратегия за развитие на висшето образование, служебният кабинет я актуализира, сега учени, преподаватели и студенти очакват тя да бъде внесена в парламента. Надяват се финансирането на висшите училища да става според качеството на висшето образование.

В средното образование

Може би най-големият проблем през годината свързан със средното образование дойде от предложението на министър Клисарова да се учи по един-единствен учебник по предмет, а не както досега да се избира от три. Издателите протестираха, учителите бяха "за". Предложението не беше узаконено, защото не остана време, а министър Клисарова заяви "не успях да довърша идеята да един учебник". В същото време кабинетът така и не предложи проект на Закон за училищното образование.

Министерството потъна в обсъждания какъв точно да бъде закона и изпрати анкети до училищата дали средното образование да завършва в седми, осми или девети клас въпреки, че в досегашните проекти беше предвидено това да става в седми клас. В крайна сметка кабинетът подаде оставка и до проектозакон така и не се стигна. Повишени бяха, обаче, стартовите учителски заплати между 3 и 6 на сто.

В средното образование и това правителство продължи линията на предишните и отдели пари за целодневното обучение. Сега, обаче, дойде време да бъдат включени и петокласниците - нещо, което породи въпроса има ли смисъл толкова големи деца да учат на занималня следобед. Практиката показа, че повечето училища не сформираха групи за петокласници, но така или иначе парите отидоха за средищните училища, където децата няма как да пътуват на обяд и остават целодневно в училище.24.03 ,30.03- "И петокласниците с целодневно обучение " и "Трябва ли да има целодневно обучение в петиклас".

Може би една от най-застъпените теми през годината беше тази за дуалното обучение и връзката на училищата с бизнеса. Постави я кабинетът "Орешарски", служебният кабинет заложи мерки за дуалното обучение в Стратегия за професионалното образование, а темата поде и кабинетът "Борисов". Остава да видим резултатите.

В училищното образование

Новото правителство и новият министър на образованието проф. Тодор Танев без да губят време подкрепиха проектозакона на ГЕРБ за училищното образование. През 2013 г. той стигна до второ четене, но не беше приет заради оставката на първия кабинет "Борисов". Няколко спорни момента ще предизвикат дискусии тук - да се дават или не държавни пари за частните училища, да стане ли неограничен броя на учебниците по предмет, от които учителите ще избират и дали математическите гимназии ще загубят името си или ще престанат да приемат ученици между 5 и 7 клас./27.11 , 29.11, 1 .12 /. Предстои проектът да влезе за обсъждане в парламентарната комисия по образование. Ако се постигне консенсус по него има надежда да имаме нов закон след 8 години чакане.