Девет националности в едно село

В добруджанското село Котленци живеят хора от девет националности. За последните четири години тук са се заселили англичани, ирландци, германци, шотландци, австрийци, холандци, виетнамци и най-новите жители са семейство от Беларус. Част от новоселците живеят постоянно в Котленци, други - по осем месеца, а трети - само през лятото.

Село Котленци с нищо не се отличава от повечето наши села. Дупки по пътищата, а селските улици дори не са асфалтирани. Това, което прави впечатление обаче са многото български знамена, които се веят пред къщите. На една от селските улици, наред с родния трикольор, се виждат и флаговете на новозаселниците.

Пламен Станчев - кмет на село Котленци:
„Предложих на кмета на общината да наградим хората, които най-добре си поддържат прилежащите им площи от улиците. И започнахме българските знамена да им ги подаряваме. Това забелязаха и чужденците и те започнаха да си чистят къщите и да си слагат, само че техните знамена, което нас не ни дразни."

Карол Конъли от три години живее в селото. В родината си е работила като медицинска сестра, била и учител по танци. Решила да се установи у нас и не съжалява за това.

Карол Конъли:
„Много е хубаво тука, много ми харесва."

Освен хубавото време и чистия въздух, новоселците казват, че и хората, които живеят в селото ги карат да се чувстват като у дома си.

Мара Атанасова:
„Общуваме, голямо доверие си имаме, тя зимата беше в Англия един месец. Има осем котки, ний сме ги хранили, влизаме, излизаме, изобщо няма нито тя притеснение, нито ний."

Робърт Хъдсън, Ирландия:
„Хората са много приятелски настроени, особено в този район и много гостоприемни."

Това, което най-много пък впечатлява местните е, че чужденците дори и да не те познават, поздравяват.

Карол Конъли:
„В Англия учим младите хора да казват „моля", „благодаря" за всичко. И тук, в България децата учат английски, но не учат това и това е културното различие."

Последните заселници в селото са от Беларус. Семейството решило да започне нов живот, на ново място и избрали България.

Дмитрий Рудий:
„Тук всичко ми харесва, единственото нещо, което трябва да се направи в селото е да се газифицира, да се асфалтират улиците".

Пари за асфалтиране на улиците няма. Това, което най-много радва местните е, че в селото има живот и Котленци няма да бъде част от статистиката на обезлюдените български села.