Празник на петричкото село Богородица

Днешният ден е празник и за едно малко селце близо до Петрич, което носи името Богородица. В него живеят не повече от 20 души. До 1995 година се е наричало Сестрино, тогава обаче се прекръства на Богородица.

Фемката е първият човек, който виждаме в село Богородица. Посреща ни с песен и бодро подема разговор за живота в селото.

Фемката: "За мен е добър, понеже не ме е страх ни от наводнения, не ме е страх от нищо, тука няма страшно от нищо, само от вуци и от айдуци."

Репортер: "Има айдуци така ли?"

Фемката: "Ехеее, то в министерството има, та..."

Фемката не се оплаква от нищо. Казва, че в селото няма лекар, но това не го плаши. Спокоен е, защото неизвестността при него я няма – знае какво следва, ако го застигне болест.

Фемката: "Сдава багажо и толкоз."

Репортер: "Това ли е единствения изход?"

Фемката: "Е що, и да се инатиш и да не се, отиваш си. Най е терсене зъб да не те заболи, от него не се умира, ама боли, не се трае."

Мъжът ни отвежда в центъра на селото. Показва ни черквата и магазина, в който работи за 30-40 лева на месец. Запознава ни със Симеон Пашов – честен човечец, за който село Богородица е райски кът.

Лиляна Симонска работи заедно с Фемката в магазина. Жената казва, че хората си купуват най-вече хляб и си плащат на момента – на вересия никой не пазарува.

Репортер: "Какво може да разтури спокойствието тук в селото?"

Лиляна Симонска: "Засега няма какво, освен някой отнякъде да дойдат крадачи, да откраднат нещо, има и такива хора.:

Така оставяме селото в същото положение, в което го и намираме – тихо и безгрижно. За такива места често се казва „Забравено от бога”. Но това място не е, може би заради името му - Богородица. А може би и заради хора като Фемката, които Бог не забравя.