Ловец не се става, той се ражда

Пушка, патрони и добро куче - какво повече му трябва на ловеца. Ще кажете слука, но за Данчо Калчишков тя е по-скоро даденост. От почти половин век е ловец и както се казва барута е в кръвта му. Спазва старите трации и сам си прави джапането. Голяма част от машинките и приспособленията са завещани от баща му - също заклет ловджия.

Йордан Калчишков: "Майсторлъка на правенето на патрони дава качеството и успеха в лова. Изваждам старите, изстеряните гилзи, изваждам им капсата и в момента, в който им изваждам капсата, трябва да я подменим капсата."

Ловецът ветеран твърди, че правенето на патрони има и екологичен аспект. Съвременните пластмасови гилзи не се разлагат столеитя и остават в природата.

Йордан Калчишков: "Беше глупост, че забраниха правенето на патрони. След лов всеки си събира патроните и след това ги оползотворява. Тези, които не са годни отиват съответно в кофата за боклук."

С носталгия разказва за лова преди години.

Йордан Калчишков: "В доброто старо време биехме по 40, 50 пъдпъдъка, значи, за да удариш толкова трябва да изстреляш 70-80 патрона, значи 70 гилзи си събрал. Имаше дни, когато рамото ми беше синьо, ама това бяха добрите стари времена."

Младите ловци обаче не се захващат с правене на патрони, казва бай Данчо. Излиза наполовина по-евтино, обаче си иска доста време - за 100 патрона най-малко два дни.

Йордан Калчишков: "Ловец не се става, той се ражда."

Житейската философия отдадена на лова обяснява всичко - Трофеите, с които всеки авджия се гордее, медалите на кучето и умението да си направиш сам патроните за лов.