Журналистката Милена Цветанска повече от 20 години отразява събития от вътрешнополитическия живот в страната. Тук ви предлагаме нейния поглед за годините на прехода.
________________________________________
Три дни преди Коледа, терминал 2 на летището в София, каца самолетът на България еър от Лондон, залата за посрещане е пълна с напрегнати и развълнувани родители…и аз бях сред тях.
И започнаха да излизат пътниците, дърпайки своите куфари - нашите деца се прибираха за Коледа. Само с този полет от Лондон десетки младежи си дойдоха у дома за празниците, за да отпътуват отново в началото на следващата година. Днес си казваме, че един от основните позитиви на демократичните промени след 1989 година е, че можем да пътуваме свободно, да сме част от света. Не съм от тези, които се тревожат, че все повече млади и интелигентни българи отиват да учат в чужбина, въпросът е в какво ще открият смисъл да живеят след това в България.
За мен това е един от важните знаци на голямата промяна, която се извърши в страната ни през периода на прехода. Нивото на образование у нас силно спадна, критериите за развитие се занижени, опростачването, което върви ръка за ръка с арогантността , завладява все по-големи части от обществото. България има нужда от образовани хора, но малко от тях намират своята перспектива тук. В последния филм, който БНТ излъчи от поредицата „25 години демокрация“, журналистът Бойко Василев казва, че това от което най-много се нуждае нашата страна сега е просветено общество. Това, което обаче наблюдаваме е, че далеч от България засега остават много добре подготвени, интелигентни и амбициозни хора.
В същия този филм на БНТ, който разказва за дипломатическите успехи на България през годините на демокрация, чуждите политици намекват в интервютата си, че страната ни ще напредне, когато елитът ни е достатъчно подготвен за проблемите, които трябва да решава. Нивото на политическата класа у нас обаче вместо да се повишава, върви стремглаво надолу. Погледнете как се обезличава народното представителство с всеки следващ Парламент, та да се стигне до там, че да няма авторитетна личност, която да оглави комисията по култура и медии /с някои изключения, разбира се/. Опасно е, че все повече свикваме с идеята за непрестижността на политическото и управленско занимание, което прави все по-трудно привличането на компетентни хора към него. Анализатори на прехода обръщат внимание на факта, че една от основните причини да не се състоят дълбоките реформи в българската икономика, социална сфера, общество е именно липсата на подготовка и компетентност на елита, който трябваше да осъществи промяната.
И в това се крие един от най-големите провали на нашето общество – не можа да излъчи онези лидери, водачи, управленци, които да имат визия за развитие на страната, когато тя се трансформира от тоталитарна към пазарна система. Изминалите 25 години създадоха дълбоки връзки именно в рамките на този елит със съмнителни интелектуални и морални качества и това бетонира едно статукво, което обслужва познатите ни от последните две десетилетия кръгове на властта, но не и обществото. С това е свързано и до голяма степен усещането за провал на част от поколението на прехода - хората, сега на средна възраст, които в младостта си през 1989 година вярваха в промяната, а днес живеят в държава на бедност, икономическа, социална и демографска криза. В свое интервю социалният антрополог Харалан Александров казва за прехода: “Имахме всички дадености да се провалим и го направихме. Във втората част на прехода ще се справим малко по-добре.“
И други политолози говорят, че навлизаме във втори етап на прехода, но ако отново от него останат изолирани просветените българи, равносметката на следващата годишнина от демократичната промяна ще бъде още по-разочароваща.
________________________________________
Още от поредицата "2014 - размисли, факти, бележки"
Чуй новините
Подкаст
