Проблемите на малките хора

В България няма статистика какъв е броят на хората, чийто ръст достига едва 130 сантиметра. Ние, другите, рядко се замисляме как оцеляват те в свят, създаден за по-високи и по-силни от тях.

Във врачанското село Върбешница живее семейство, в което има четвърто поколение малки хора. 51-годишната жена и 28-годишният й син никога не са ходили на работа, защото никой не ги иска заради малкия им ръст.

Срещнахме Павлинка в областния град, когато беше изпаднала в безизходица как да си прибере телевизора от сервиз. Автобус до село Върбешница има само вечер, а за такси жената няма пари. Павлинка и синът й Николай живеят от инвалидните си пенсии – по 129 лева месечно. Освен за хляба, парите стигат само за тока и водата.

Павлинка:
– Като вземем пенсията и плащаме, хората ни имат доверие – иначе живеем на вересия.

Николай има средно образование по професия е стругар. Изкарал е всички курсове в бюрото по труда , но така и не си намерил работа.

Репортер:
– Как си живял досега?

Николай Цветков:
–Добре.

Репортер:
– Малкият ръст пречи ли ?

Николай Цветков:
– Не, свиква се с малкия ръст.

Съседите са единствените, които им помагат.

Янка Недкова, съседка:
– Павлинка и Николай не могат да работят никаква физическа работа. Не се предават, борят се, но им е много трудно.

Оставяме малките хора от село Върбешница с надеждата, че в света на големите ще се намери малко милосърдие и за тях.