Роднините на моряците от "Панега" за преживяното

Освободеният от сомалийските пирати български кораб "Панега" вероятно ще пристигне в оманското пристанище Салала на 16 септември. Оттам с правителствен български самолет 15-те моряци ще поемат към дома. От Параходство БМФ казаха, че екипажът е добре. Към всекидневния си живот се връщат и близките на моряците в България. Днес те за първи път споделиха пред журналисти кошмара, който са преживели през изминалите 122 дни.

Още първите дни след вестта за отвличането на кораба общата съдба сближила жените, които дотогава не се познавали. Избрали и място за срещите си - първата пейка вдясно от входа на алеята към Морската градина. Не пропуснаха да се съберат и ден след като стана известно, че "Панега" и екипажът му са на свобода.

Цветанка Колева, съпруга на ст. помощник-капитан Христо Колев: - Очакванията ни бяха да ги освободят много по-рано, защото корабът е за скрап, не струва почти нищо, на него няма стока и екипажът е от една националност. Затова ни се видя много дълъг този период от 4 месеца.

Димка Попова, съпруга на капитана Румян Попов: - Имаше моменти на безнадеждност. Но получавахме информация, в интерес на истината. БМФ през
седмица ни събираха, а ние тук, на нашата пейка, всеки вторник се събирахме. Дори когато нямаше какво да си кажем, само да споделим това което преживяваме.

Цветанка Колева: - Изключително тежък период за цялото ни семейство - много безсънни нощи, неизвесност какво ще се случи, дали е жив...

За безопасността и сигурността на моряците близките им не трябвало да говорят за инцидента с външни хора. Оставала само възможността да търсят подкрепа помежду си.

Цветанка Колева: - Ние сами се подкрепяхме, споделяхме една с друга страховете си, информацията, която получавахме.

Красимира: - Много близки, много силни сме. Затова така оцеляхме в този момент.

Жасмина Георгиева, майка на рулевия: - Най тежкият миг в живота ми. Дано да е последният...

Днес майки и съпруги се събраха тук за последен път. Дори не им се искаше да седнат на пейката, за да не върнат отново преживения ужас от неизвестността и страховете за живота на близките си. Признаха, че не бързат да правят планове за бъдещето, сега просто искат да посрещнат съпрузите и синовете си живи и здрави.