Историята на трима братя - лозари

Винопроизводството в Югозападна България е изправен пред сериозни трудности. В санданското село Враня 50 процента от лозовите насаждения са изоставени, заради ниска цена на гроздето и липса на пазари. Другата причина е, че селата в района се обезлюдяват, а малкото жители, които са останали са само възрастни хора. Тримата братя Гълъбови са едни от малкото в село Враня, които се занимават с лозарство. От 15 години отглеждат близо 80 декара като половината са собствени, а останалите под аренда, за която плащат по 50 лева на декар. Разказват, че макар и трудно успяват да реализират продукцията, защото имат сключени договори с винопроизводители. Когато годината е добра, без много дъждове, изкарват близо един тон грозде от декар. Казват, че цената пада до 30-40 стотинки за килограм, като половината отива за разходи. Станислав Гълъбов: „Лозарството остава в нашия край единственото спасение специално за нашия край, а пък имаме хубава почва, хубав климат и така". Докато екипът ни снимаше, стопаните показаха нивите в района с изоставени насаждения. Казват, че през последните години старите лозя се изкореняват и се засаждат с жито. Станислав: „Един килограм жито е 30-40 ст. и един килограм грозде някой път при силна година толкова 30-40 ст. - А труда? -Житото е по-механизирано, затова садат жито, а докато тука е много повече труда". В масивите на Гълъбови работници събираха пръчки за калеми, които ще изпращат в Италия, защото там много харесали нашето вино. Станислав: „Тука идват да садат 100 декара „широка мелнишка" щото са харесали тоя сорт, правят розето от него розе и има много хубави вкусови качества и им го окореняват". Земеделските стопани нямат намерение да се отказват от лозарството, защото през годините са вложили много труд и средства, а зарязването на лозята правят от месец.