Известният режисьор Александър Морфов навърши днес 50 години. Най-награждаваното момче на българския театър в годините на прехода посрещна рождения си ден в репетиционната зала на Народния театър. В момента той работи върху спектакъл по култовия роман "Полет над кукувиче гнездо" и се съгласи да даде ексклузивно интервю за "По света и у нас".
"Малък жълт паяк" – това парче звучи от компютъра на Сашо на рождения му ден. Създава определено насторение на артистите, обяснява и после си говорим за най-известната реплика от "Полет над кукувиче гнездо" – "Поне се опитах, дявол да го вземе", произнесена от героя Макмърфи в една психиатрия и первърнала се в символ за това да отстояваш себе си.
Александър Морфов: "Пиесата е затова, че целият свят всъщност се е превърнал в една лудница, в която ролите са много точно разпределени. Има силни, които изяждат слабите, за да станат по-силни. Всяка една система – и тази предишната, комунистическата, и тази финансовата система, и диктатурите, тоталитарните системи, те всъщност се занимават именно с това – да манипулират хората." ...
Петя Тетевенска: "Сравними ли са героите от “Полет над кукувиче гнездо" с "Хъшовете" на Сашо?"
Александър Морфов: "Ако “Хъшове” все пак е едно отражение на нашата романтична носталгия и на онова наше неизживяно аз, една неизживяна личност, в "Полета" героите сме ние самите - това, което сме в момента. Приликата - т.е. не приликата, връзката е, че ние в момента, героите на "Полета", сме тези, които станахме, след като разбрахме, че с хъшовете нищо не става."
Трябва да има начин да открием себе си като личности. Щастливите мигове са тези, които преживяваме въпреки системата, като този спектакъл, казва Сашо и признава, че неговият остров е семейството.
Александър Морфов: "Винаги съм се удивлявал защо хората винаги са едни в домовете си, в своите семейни кътчета, а са други в живота, защо смятат, че тези, с които се срещат, конфликтуват или контактуват, са по-различни от тези, които са в семейството им. Нима е трудно да се направи така, че хората в едно по-голямо общество да се чувстват един към друг като хора от едно семейство?"