Денят на прошката

Днес е Сирни Заговезни - денят на прошката. Трябва да поискаме и да дадем прошка - за всичко лошо сторено с дело, с мисъл и дори с дума - волно или неволно. Смисълът на днешния празник е в пречистването, ден преди да започнат Великденските пости и 7 седмици преди най-големия християнски празник Възкресение Христово. За да е истинска прошката, трябва да се случи в две души - на наранения и на онзи, който е нанесъл раната. Духовното пречистването е в основата на днешния празник Сирни Заговезни. Основното в днешния празник е прошката, която по-малките искат от по-големите, но тъй като е празник - важна е и трапезата. Преди началото на Великия пост православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. *** *** *** *** *** В стария български език думата "говеене" има две значения пост и мълчание. От там и "заговезни". Всеки трябва да помълчи, преди да чуе свещеното "Простено ти е!". За да е истинска прошката, трябва да се случи в две души - на наранения и на онзи, който е нанесъл раната. Празникът на Сирни Заговезни има хилядолетна история, свързана с първородния грях на Адам и Ева - разбираме от фолкорисът Георг Краев. Проф. Георг Краев - НБУ: Именно този грях, това падане в огъня, има потребност от прошка, защото ние сме заченати в грях. И трябва да го преосмислим този грях, и да видим до какво ни води и до какво би ни довел, за това е и чудесният празник Сирница. В този ден вярващите християни "заговяват" за последно с млечни продукти. Семейство Пашалийски от село Бистрица пазят традицията жива през вековете, за децата най-любимо е "хамкането", народният обичай при който на конец спуснат от тавана се закрепя парче бяла халва, а всеки член на семейството около трапезата се опитва да я хване само с уста без да ползва ръце. След вечерното богослужение се палят огнени клади. След като прегорят, се прескачат за здраве. В град Мартен, основан още през 1 век като крепост, са едни от най-верните пазители на тази традицията. Около кладата жителите на Мартен извиха хоро, затова празникът се нарича и Поклади. Проф. Георг Краев - НБУ: Това е именно онзи ужасен огън, онзи грях, в които падат дядо Адам и баба Ева, не случайно на Сирница, преди прошка се палят тези огромни огньове, не случайно моми и булки прескачат тези огньове, за да се пречистят за да бъдат без греховни. Само този, който прости - ще бъде лесно простен. Какви са обичаите, какво се прави днес - вижте в прякото включване на Блгаой Цицелков от Бистрица.