Конят е свещено животно. Това уверяват в навечерието на Тодоровден жителите на Столипиново в Пловдив. В квартала почти няма семейство, което да не гледа кон. Според хората обаче напоследък им все по-трудно да изхранват животните, защото от общината не позволяват каруците да се движат по централните улици на града.
Милчо от Столипиново докарал чак от Франция своя кон Нубел. Някога 18-годишното животно се е състезавало, но сега превозва сено и желязо.
-Конят е най-добрият приятел. С него може да се прави съжителство. Няма никога да те предаде. Качваш се, където искаш тръгваш – може във Варна, Бургас, навсякъде, - казва Мирчо.
В Столипиново опровергават онези, които твърдят, че в махалата тормозят животните.
-За него трябва да има първо и след това за нас, - твърди Милчо.
-Първо за него, после за вас?
-Естествено. Той вади хляба, - казва човекът.
Кобилата Назър е единственият шанс за прехраната на семейството на Мишо от Столипиново.
-Ей, взех два варела да ги продам да вземем на конете, да изкараме, - казва мъжът.
-И ако не е Назър коня...
-Няме бе, бате. Няма.
Макар да му е трудно да си представи, че може да живее без кон, на Мишо скоро ще му се наложи да се раздели с животното.
- Не ни оставят от никъде да вземем, - споделя Михаил. - Няма от къде да изкараме и аз ще го продам вече. 20 години е с мен. Обаче ще го продам, защото не пускат от никъде.
Според стопаните тези животни могат да теглят до един тон. Още от пръв поглед обаче конете в Столипиново изглеждат недохранени.
-По принцип те така трябва да са. Малко по-слаби, защото излизат на състезания, много енергия изразходват. И така храним го с гранула, люцерна...Ако имаме повече пари можем да му вземем и мюсли, - обяснява Милчо.
Собствениците на коне в Столипиново обещаха поне за Тодоровден да ги нахранят като за празник.