Знаменосецът на Самарското знаме

Пиринският край е освободен едва през 1912 година, но десетки доброволци от този район са участвали в Руско-турската война. Те са получавали ордени и медали за храброст, а един от тях -Ангел Герчев е бил почетен знаменосец на Самарското знаме.

Почетният знаменосец на Самарското знаме е пра-пра дядо на кмета на Разлог Красимир Герчев. За опълченеца кметът разказва, че е от неврокопското село Старчища, днешна Гърция, че през 1870 година е преследван от властите за революционна дейност и е принуден да емигрира в Русия. При избухването на Руско-турската война  постъпва в българското опълчение. Сражавал се в битките  при Стара Загора и Шипка и е бил винаги в първите редици.

Красимир Герчев, потомък на знаменосец на Самарското знаме: Най-интересното е, че от 1885 година когато Самарското знаме бива, така да се каже, снето от бойни действия, в историческия  музей е било прибрано за съхранение той е официалният знаменосец на Самарското знаме.

Ангел Герчев е бил почетен знаменосец на Самарското знаме близо 20 години, носител е бил два пъти на престижното отличие Георгиевски кръст „За храброст".

Красимир Герчев, потомък на знаменосец на Самарското знаме:Неговото дело е увековечено в паметника, който е издигнат в Санкт Петербург и неговия лик и знамето там е инплантирано като статуя така, че той е признат.

За Красимир Герчев българи като неговият пра-пра дядо са обичали родината  и са дали и младостта и живота си за нейното освобождение. А да си потомък на достоен  българин, добавя Красимир,  е  отговорност.

Красимир Герчев, потомък на знаменосец на Самарското знаме: В момента трудно може да си представим как човек оставя семейство, родители всичко и отива да се бие за една кауза в смисъл за свободата на България.

Потомъкът  на почетния знаменосец на Самарското знаме  признава, че за него личност като Ангел Герчев  е пример. Гордее се, че може да разказва за делото му на децата си.