Българско хоро в Сан Франциско

Те са българи, като всички нас. Само че в Америка. Това, което ги събира е българският танц.

Биляна Стремска: "Има хора, които пътуват да речем все едно от Пловдив до София, за да дойдат на тази сбирка. Най-различни хора се събират. Има студенти, имаме едно момиче - тя е финансистка, имаме инженери няколко. Според мен не бихме се смесили така по друг начин, ако не бяха танците."

Ансамбълът е създаден преди по-малко от година. Тогава са само няколко души, но все повече млади хора се присъединяват и днес дори едвам се побират в студиото, където тренират. В центъра на това ядро е учителката им Таня Костова. Тя ги учи не просто да играят хоро, а им предава
философията на танца.

Биляна Стремска: "Най-важното е не да знаеш стъпките - как да си движиш краката. Тя смята, че най-важното е да се слуша музиката. И да се получи енергийно свързване."

Имат и нашенски носии. Наследили ги не от българи, а от
американските хипита. Още през 60-те години американците се запалили по нашите хора.

Биляна Стремска: "Аз от години ги гледам американците и си мислех : Е, как пък няма ние българите едно хоро да изиграем, а те американците какви хора правят!"

Сега в Сан Франциско не само американци, а и българите играят Пайдушко, Еленино, Криво или Ганкино хоро.

Биляна Стремска: "С една моя приятелка ходихме в някакъв магазин за обувки и аз пробвам обувките и искам да видя дали мога Елениното хоро да го изиграя с тия обувки - ако не стават за Елениното хоро, не ги искам тия обувки... и играя Еленино хоро в магазина за обувки в Сан Франциско."

Танцуват и с душата си. Затова всяка тренировка завършва с
българска трапеза и чаша от горчиво-сладкото усещане за България.