Национална археологическа изложба

Мраморният реликварий, в който бяха открити мощите на Св. Йоан Кръстител в Созопол миналото лято, е една от звездите на националната изложба в Археологическия музей.

Там са представени находки от общо 50 археологически обекта на територията на България, по които учените са работили през 2010-та. Хронологично те покриват целия диапазон от палеолита до Възраждането. В следващия репортаж ще ви разкажем за историческата, но и за прагматичната стойност на новите открития.

Вече познаваме Севтополис от Казанлъшката долина, а днес археолозите ни представят находки от друг уникален династичен център от времето на траките с 5 надгробни могили, управлявал земите на юг от Сърнена гора.

Монументални съоръжения със съвършена направа. 7 месеца теренни проучвания и 350 000 евро, спечелени по европейска програма, са инвестирани в проекта.

Доц. Милена Тонкова, археолог:
- Целият проект беше изцяло за археология и за възстановяване и социализиране на паметници, така че да могат да бъдат посещавани от туристите.

И така само след година работа Момина могила край Чирпан вече очаква посетители заедно с парче спасена от иманяри първа по рода си златна диадема.

Златото грее и от средновековните находки във Велико Търново. Най-голямото монетно съкровище, откривано досега, със 7 златни перпери, царска обеца и пръстен с грифон и малък позлатен прешлен за вретено.

Проф. Николай Овчаров, археолог:
- Откриваме много такива прешлени, но те са от глина, от кост, от камък, докато тука е от злато. Защо? И тогава ни хрумна приказката за принцесата със златното вретено.

За скритото знание в приказките и в земите ни община Велико Търново отпуска до 40 000 лв. годишно, докато скалният град Перперикон има държавно финансиране от близо 200 000 лв. 800 000 лв. бяха отпуснати през 2010-та допълнително за планови разкопки. Но според археолозите добрият културно-историческият туризъм е все още бъдеще.