Нов суперконтинент Амазия

Представете си един ден да можете да стигнете пеша от Лондон до Сидни. Може да ви се струва нереалистично, но не и според учените. Всъщност геолозите вярват, че опостушителнто земетресение в Непал е част точно от този процес - формирането на нов суперконтинент, наречен Амазия. Той ще бъде реалност след от 50 до 200 милиона години. Преди около 3 милиарда години земната маса започва дълги процеси на създаване и разцепване на суперконтиненти с площ по-голяма от 50 милиона километра. Сега според учените сме свидетели на формирането на нов суперконтинент, който ще свърже света в едно цяло по подобие на своите предшественици - Пангея, Родиния, Колумбия. Името на този суперконтинент - Амазия е смесица от имената на континентите, които ще се съединят - Северна и Южна Америка и Евразия. Тихият океан се смалява с няколко сантиметра на година, което ще завърши със сблъсък между Евразия и Америките, Карибско море и Северния ледовит океан ще изчезнат. Единствено Австралия остава самотна, макар че се движи със скорост от над 7 сантиметра годишно. Дебатът не е дали ще се образува нов суперконтинент, а къде. Някои учени твърдят, че центърът ще бъде около Африка, а изследване на университета Йейл показва, че Амазия ще бъде около Северния полюс. Последният суперконтинент - Пангея е образуван преди около 300 милиона години с център Африка, а преди 100 милиона години започва разделянето на сегашните 7 континента, ражда се Атлантическият океан. Повърхността на Земята се състои от 7 основни и няколко второстепенни тектонски плочи. Именно тяхното движение предизвиква земетресенията. ЮНЕСКО и Международния съюз за геоложки науки обяви началото на 5-годишен проект, който ще изследва земните еволюционни суперцикли, в това число и движението на тектонските плочи и мантията. Професор Чжън-Сян Ли от австралийския университет Къртин е част от прoекта на ЮНЕСКО. Той е бил близо до епицентъра на земетресението в Непал само ден преди трусът да удари. Изследва как сблъсъкът между индийската и евразийската плочи се отразява на покачването на тибетското плато и Хималаите. Според професорa за сформирането на суперконтинента Амазия ще бъдат нужни вероятно стотици милиони години. Но доказателствата са безспорни - измервания с Джи Пи Ес показват, че Атлантическият океан се разширява с няколко сантиметра годишно. "Ако тази тенденция продължи, през следващите 100 до 200 милиона години, Тихият океан ще изчезне. Това ще доведе до сблъсък между Америките и Евразия", отбелязва професор Ли. Индия всъщност става част от Евразия преди около 50 милиона година. Тектоничните сили продължават да придвижват индийската плоча на север и да я приплъзват под Хималаите и южен Тибет. Земетресението в Непал стана на около 20 километра дълбочина под Хималаите - мястото, където двете плочи се срещат и се създава напрежение, което води да безброй трусове. Външната обвивка на Земята е разделена на няколко крехки плочи, които се носят по повърхността на горещата мантия. Има 7 основни плочи и множество по-малки, които непрекъснато се движат. "Този път, сме на път да разберем какво кара тектонските плочи да се движат", казва професор Ли. Той си е поставил за задача да изследва хипотезата, че земните плочи и мантията са подвластни на суперциклични закони. За целта стотици учени първо изследват сформирането на редица суперконтиненти - в това число разцепването на последния такъв - Пангея, което води до формирането на Атлантическия, Индзийския и Тихия океан. Използването на нови технологии е на път да промени геоложката наука. Първо, сеизмичната томография с висока резолюция позволява на учените да изследват детайлно вътрешната структура на земната мантия. Плочите могат да потъват на дълбочина от над 2800 километра, чак до границата между ядрото и мантията, обяснява професор Ли. Включването на пело-магнитни и географски информационни системи позволява да бъдат установени промените в конфигурацията на континенти от преди 540 милиона до 1 милиард години назад във времето. И използването на компютърните технологии позволява да бъде изграден модел на движенията в 3D и дори 4D образи. Благодарение на комбинацията от тези технологии учените установяват, че в земната повърхност се отваря нова фрактурна зона - пропуква се индо-авастралийската плоча, на която са разположени Индия и Австралия. Зоната пресича екватора близо до северна Суматра и продължава на югозапад под Индийския океан. Така двата континента започват да се движат независимо един от друг, обясняват учените. Движението им е в почти еднa посока - север-североизток. Австралия се движи малко по-бързо в сравнение с Индия. Образуването на фрактурна зона в индо-австралийската плоча продължава вече 15 милиона години. В дългосрочен план то ще доведе до сблъсък между двете плочи и приплъзването на едната под другата. Това означава повече земетресения в региона. През последните 2 милиарда години са съществулали три суперконтинента. Най-сатрият е Нуна или Колумбия, който се е образувал преди 1 милиарда и 800 милиона години. След него 1 милиард години по-късно се ражда Родиния, а последният суперконтинент е Пангея, който се образува преди 300 милиона години.