Може ли да се търси скрит смисъл зад решението на Светия Синод да споменава в богослуженията Симеон Втори като цар на българите ?.
Трябва да ни е ясна историята, каквато е била. Дали носи човек една титла, или изпълнява дадената длъжност – това са съвсем различни работи. Нито застрашава републиката по никой начин, пък мисля, че съм се доказал и аз моята лоялност към републиката, служейки като премиер, нито пък трябва някой да се чувства обиден.
Тук не знам защо има по-развита тенденция да се търсят скандали отколкото в някои други общества, където има може би по-интересни, злободневни теми, но пак препоръчвам да се огледаме. И дали една институция, която е оцеляла 20 века, ако гледаме на християнството въобще, и нещо, което е моментно, временно да се случи – това не определя нито валидността, нито значението.
Нека се прочете това, което бяха изказали едни хора и се изтълкува веднага като връщането на царя и вече от там – феноменални фантазии и какви ли не митове. Откровено казано всяко нещо си има момента. Знаете на каква възраст съм. Считам, че връщането в политиката като политика е нещо по-скоро в реда на пожелателното или на фантазията, но не реалното.
Ако аз бях предявил някакви претенции тогава, щях да съм взел решението преди години, но в момента мисля, че ролята ми е друга и търся винаги да бъда полезен за обществото, а не да предизвиквам кавги и да се делят хората, както миналия ден се претендираше дори с темата покрай църквата. Това не е нито по мой вкус, нито съм го практикувал и това всеки го знае.