Икономиката колкото е на бизнеса, толкова и на потребителите. Данните за 2009 година бяха, че 56 % от Брутния вътрешен продукт се прави от потребителите. Това каза в студиото на "Панорама" Меглена Кунева - политически съветник на еврокомисаря по транспорта, коментирайки протестите на потребителите у нас в последните дни.
СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО:
Водещ Бойко Василев:
Меглена Кунева, добър вечер.
Меглена Кунева:
Добър вечер.
Водещ:
Знаех си, че това ще ви хареса.
М. Кунева:
Ами, да, аз харесвам този човек. Харесвам, защото...
Водещ:
Ама...
М. Кунева:
...е жив, защото е цветен и защото междувпрочем на преден план на бюрото му стоеше европейското знаме. Знае знам дали забелязахте.
Водещ:
Много добре.
М. Кунева:
Нека да му кажа, дано да ни гледа.
Водещ:
Със сигурност.
М. Кунева:
Бабите могат да продават техните един, два, три, пет буркана, защото те са за домашно производство, те не правят масово производство, не произвеждат широко този продукт, така че те могат да направят това. Друг е въпросът вече дали нашата държава ще разреши да се продава без касов апарат. Това е различно, това не е свързано с изискванията на Евросъюза. Знаете, че примерно Столична община не разрешава навсякъде да се продава и да се... и това да е без контрол и аз мисля, че усилията на кмета на София трябва да бъдат подкрепени. Също
така...
Водещ:
Ама Европата така я разбират 7.5 млн.
М. Кунева:
Ами, тогава кажете им, нали сте имали репортер? Нали тези репортери, които говорят с хората, те...
Водещ:
Те не са пропагандисти на Европейската комисия.
М. Кунева:
Те имат... но те могат да му обяснят на човека. Аз мисля, че същото би трябвало да правим и всички ние, които сме ангажирани с този процес. А по същия начин той може прасето в двора си,
ако толкова го влече, да го умъртви по особено жесток за жертвата начин. Аз не мисля, че това трябва да се стимулира, включително не мисля, че трябва да се стимулира от екрана, но както реши. И, последно, нека да кажа, че всъщност тези
емигранти, за които той говори, това са хора, които в момента издържат това село, тъй че нито едно от неговите опасения всъщност не почива на нищо вярно, но аз искам нещо друго да ви
попитам - защо не питате този човек за Либия. Защо не го попитате как бихме се чувствали, ако все още не бяхме членове на Европейския съюз, а нашите сестри още бяха там? Как бихме се чувствали, ако негови съселяни са някъде там из горящата Северна Африка, без да има България възможност да изпрати кой да ги прибере и без да могат те да отидат в което и да било европейско посолство и да кажат "ние сме български граждани, помогнете ни". Това също е част от нашата отговорност.
Водещ:
Добре.
М. Кунева:
И отговорност на елита, ако ми разрешите...
х х х
Водещ:
Г-жо Кунева, нали знаете, че оттук нататък, където и да се появите въпросът е един - ще се кандидатирате ли за президент или не.
М. Кунева:
Г-н Василев, какво ще правим с така обявената тема за потребителите?
Водещ:
Ще ви попитам и за това.
М. Кунева:
Добре.
Водещ:
Но да не излезе, че... Да не излезе...
М. Кунева:
Искате да започнем с този въпрос, който вас най-много ви интересува?
Водещ:
Ами, ако... Той едно да или не. Какво повече...
М. Кунева:
Няма как...
Водещ:
...какво толкова искам?
М. Кунева:
...това да се случи тази вечер във вашето студио независимо колко много ми харесва възможността да говоря със зрителите по няколко причини. Първата причина е, че аз нямам такова решение. Второто е затова защото имаме закон, който по никакъв начин не притиска през март, април, май, юни, юли чак до края на август...
Водещ:
Аз не ви притискам.
М. Кунева:
...да се даде такова решение.
Водещ:
Аз не ви притискам, само ви питам.
М. Кунева:
Нека да спазваме закона. Аз казвам, че законът не притиска решението да се вземе сега, а иначе аз слушам, разбира се, с голямо внимание и, така, наистина съм поласкана, че толкова много хора ме питат и ме питат с добронамереност. Разбира се, не их се отказала да служа на държавата си, но бих казала по какъвто и да било начин, който е полезен за момента, който е полезен за икономиката, защото това е много важно, това е...
Водещ:
Това беше 75 процента да.
М. Кунева:
...много важно, това е сърцевината на нашите тревоги.
Водещ:
Което казахте току-що.
М. Кунева:
Не, не го мерете така. Това е 75 процента яснота, очевидно за вас, че аз искам да работя за държавата си. Аз ви моля да ги вдигнем до 100. Под каквато и да е форма и по какъвто и да било
начин...
Водещ:
Значи ще се кандидатирате за президент?
М. Кунева:
Не, не, не е това. Недейте така наистина. Аз съм изненадана колко много сте променили в последно време стила си. Не говорете
вместо мен. Аз прекрасно се справям сама с това. Когато имам решение, аз ще ви го кажа. Засега това, което правя, е да разбера какъв е и точно да определя дневния ред на обществото, дали имаме такъв общ дневен ред. И разбира се, тогава би могло да се намери мястото на всяка институция и на всеки човек, който знае, който може и който е способен да поеме отговорност. Това ви казвам.
Водещ:
Добре, приемам го. Г-жо Кунева, тези хора, които излязоха да
протестират, осъзнати, информирани потребители ли бяха, говоря за миналия уикенд, или бяха хора, които смятат, че правителството може да свали цените?
М. Кунева:
Най-добре е да ги питате тях, техният репортаж също би имал място във вашето предаване.
Водещ:
Имаше достатъчно репортажи. Вие как мислите?
М. Кунева:
Когато става въпрос за някой да говори от името на
потребителите, най-добре е това да направят самите те. Аз искам да говоря за икономиката, защото икономиката е колкото на бизнеса, толкова и на потребителите. 2009 година последните данни бяха 56 процента от брутния вътрешен продукт се прави от потребителите, в Щатите това е над 70 процента. Тоест, за да има този растеж, за който всички ние говорим и който искаме да се случи, за да има този икономически растеж, ако ние използваме още малко възможностите на потребителя да има повече търсене от
негова страна, да има възможност да купи, то тогава и брутният вътрешен продукт ще се вдигне. Аз исках да говоря с вас за... по-подробно и се надявам, че с министър Трайков, както и преди, докато все още работихме той в качеството на министър, аз още като комисар по потребителите, обсъждахме този потребителски индекс, който дава много точна картина на икономиката. Той е европейски, но, първо, през него България може да се види къде точно се намира. Второ, да се види какви са цените, потреблението, защото цените също е важно да се сравняват, те могат да бъдат сигнал за картел. Пазарната икономика е едно, но
картелът не е нещо непознато за нея, за съжаление. Може да се види дали ние сменяме доставчика, т.е. до каква степен е оживен пазарът ни. Може да се види дали държавата подпомага достатъчно неправителствените организации, които в последна сметка ще свършат до голяма степен нейната публична функция. Нещо, което министър Найденов каза - нека пенсионерите да се организират и да наблюдават цените. Това не е невъзможно, ако обаче наистина имахме организирани потребителски организации и ако те разчитаха повече на хората на третата възраст. От днес за утре обаче това е става. Това са много важни въпроси за икономиката и икономиката на 21 век, която става все повече въпрос на доверие. България е страната с най-ниско доверие от страна на потребителите към търговците. За сравнение две трети от българските потребители не вярват на търговците, а във Великобритания 80 процента вярват. Тоест този въпрос, който ние го виждаме мултиплициран в много области, и тук е страшно ясен - недоверие. Това може да разяде икономиката. Ако има обща валута кономическа, то това е доверието.
Водещ:
Има ли недоверие според вас с момента?
М. Кунева:
Да, това е факт, това е доказано през изследванията на Евробарометър.
Водещ:
Има ли недоверие, г-н Трайков?
М. Кунева:
Има недоверие от потребителите към търговците, това е много важна индикация.
Трайчо Трайков:
Така е, недоверието обаче не е от днес, от вчера или от миналата година, а от много време назад и политиците за съжаление през целия този период не са успели да върнат или да създадат среда, в която да може това доверие да изкласи.
Водещ:
Г-жо Кунева, недоверие по принцип... недоверието винаги ще бъде част от българския характер, нека да се примирим с това. Както виждате, ние се готвим, някои от нас... да закриват Европейския съюз. Въпросът е обаче какво е градивното тук. Можем ли да кажем, че вече имаме информиран потребител, който се ориентира перфектно в това кой прави сделки зад гърба му, кой прави картели, кой прави монополи?
М. Кунева:
Все повече, и това пак се доказва през данни... значи аз смятам, че по принцип да говорим на базата на личните си обобщения и личното мнение какво мислим за националния характер, в момента за икономиката не е полезно. Още повече че ние тук боравим с данни. Оказва се, че 50 процента от хората, които са потърсили Комисията за защита на потребителите или друга специализирана институция, са всъщност доволни от отговора. Въпросът е как да вдигнем, как да накараме хората да знаят повече и да вдигнем нивото на тези,които търсят правата си. Те са повече, в сравнение... и тук не съм съгласна с министър Трайков, за радост. Напротив, хората повече търсят правата си, повече знаят и са по-удовлетворени, отколкото преди 5 години например, когато влязохме в Европейския съюз, от начина, по който биват разрешавани жалбите им.
Тр. Трайков:
Това е чудесно. Значи сега е по-добро положението.
М. Кунева:
Да, вървим малко по-добре по отношение на знанията, на информираността на потребителя. Все още има голямо недоверие и в институциите, казах 50 процента, това не е малко, всъщност, че не са доволни от резултата. Но ние не можем да спрем, не можем да кажем ето днес заситихме с информация и утре можем да престанем да информираме хората за техните права. Светът става много по-сложен. Да прочетете договора си с банка не е все едно, като да си купите хляб от магазина или да си купите дреха от магазина, който е зад ъгъла ви и след това да върнете дрехата.
Водещ:
Така е, четем дребния шрифт вече много внимателно.
М. Кунева:
А, ето, виждате ли, вие знаете за дребния шрифт, всъщност вие цитирате една от моите директиви. И това все пак е забраната, затова са нечестните търговски практики и това е забранено по закон - дребният шрифт, който не може да бъде прочетен или важна информация се крие зад него.