И Националната аптечна камара, в която членуват фармацевти-собственици на аптеки, ще се присъедини към протестите, обявени от Българския фармацевтичен съюз на 27 май. Недоволството е срещу промените в Закона за лекарствата и прекалената, според тях, либерализация в лекарствоснабдяването.
И Националната аптечна камара, в която членуват фармацевти-собственици на аптеки, ще се присъедини към протестите, обявени от Българския фармацевтичен съюз на 27 май. Недоволството е срещу промените в Закона за лекарствата и прекалената, според тях, либерализация в лекарствоснабдяването.
От Камарата настояват за по-голяма регулация при откриването на аптеки и продажбата на медикаменти. Те се обявяват срещу пазарните принципи в този бранш, защото смятат, че осигуряването на лекарства не е търговия, а част
от лечебния процес и трябва да получи дори финансова подкрепа от държавата и общините.
Фиксирани цени на лекарствата на територията на България, така че всеки медикамент да струва еднакво и в София, и в най-малкото градче. Мораториум върху откриването на нови аптеки в градовете, където те вече са твърде много – за това настояват от Националната аптечна камара. Те искат да се създаде "аптечна карта", според която на всеки 10 000 души в едно населено място да има не повече от 1 аптека. Нови аптеки да могат да се разкриват на минимум 500 м от вече съществуващите.
БНТ: "Тези мерки, които предлагате, може да доведат до закриването на аптеки, това няма ли да бъде пак неблагоприятно за пациентите поне в големите градове?"
Антон Вълев – председател на Националната аптечна камара: "Напротив - ще се закрият само излишните аптеки. Глобално в момента системата е такава, че аптеките са изключително малки с малко като брой екипи и това създава условия за допускане на повече фармацевтични грешки."
Такива грешки и безразборното купуване на лекарства от пациентите довели до скок на лекарствените инвалидизации, твърдят аптекарите. А прекалената концентрация на аптеки в София довела до спад в заплатите на фармацевтите и те стигнали "нивото на чистачките" - около 800 лева. Цената на труда им се подбива и от възможността нефармацевти да продават в аптеките уж само козметика, но на практика и лекарства смятат от Камарата.
В малките градчета и селата пък драмата е липсата на аптеки. Дори по-големи градове като Ямбол нямат денонощни, а в столицата аптеките са на всяка крачка. Държавата и общините да помогнат за разкриването на аптеки в населени места до 10 хиляди души предлагат от Камарата.
БНТ: "Няма ли да ви обвинят другите съсловия, че искате толериране само на фармацевтичното съсловие и на фармацевтичния бизнес?"
Антон Вълев – председател на Националната аптечна камара: "Нека да ни обвинят, но в момента държавата подпомага и други сектори - селското стопанство в крайните райони, туристическия бранш чрез преференциален ДДС за определени туристически услуги, а лекарствоснабдяването, което е изключително важно, да бъде сложено на обща нога с търговията на промишлени стоки, да речем. Би следвало и практиката в голяма част от страните в Европа е държавата да субсидира разкриването на аптеки в малки населени места."
Лекарствата са особен вид стока и при тях пазарните принципи не важат смятат от Аптечната камара. Те дори настояват занапред не здравното министерство, а съсловните организации да решават кой може да е собственик
на аптека и кой не – в името на професионализма и морала.