Кирил и Методий бдят над с. Дивля

Едва ли някой би могъл да каже на колко места по света честват създателите на славянската азбука и покровители на Европа. Още по-малко се наемаме да изброим паметниците и скулптурите в тяхна прослава.

Те са по целия свят - от Одеса до Чикаго, от Рим до Прага. Някои от тях датират още от Средновековието. Но днес ще ви разкажем за един по-особен знак на почит към светите братя.

За това как образите им, изваяни от орех, се появиха в пернишкото село Дивля. Защо едно малко селце поиска Кирил и Методий да бдят над него? - в Дивля беше Илина Бисерова.

Когато минавате през едно такова българско село и не видите друго освен възрастните хора, пивницата и кметството - значи всичко е нормално. В Дивля обаче нещата са малко по-иначе. Защото си имат Георги. Не светията, но и този е достоен да бъде.

Георги Андреевски някога е бил кмет. Съдейки по делата му, такъв си е и останал - поне по дух. Затова и съселяните му все още му викат Кмета. Негова е идеята Дивля да има пластика на братята Кирил и Методий.

Преди няколко месеца старият вековен орех в центъра на селото започнал да съхне. А Георги не можел да позволи Дивля да бъде загрозена.

Случайно през познати намира младия дърворезбар Боян. Само изчакват зимата да мине и момчето се залавя за работа. От сутрин до вечер, за десет дни, на това място той извайва двете скулптури. Но и неговата работа не била лесна. През цялото време търсил благосклоността на доброто време и на ... съселяните.

Странно е съвпадението как орехът, който е символ на мъдростта и дълголетието, вече ще напомня за делото на светите братя, а отскоро и за това на Георги.

Важно било да се запази духа, казва Георги. Но може ли той да вирее на място, където младите вече ги няма,а липсата на култура е най-малкият проблем на хората? Някога това е било занаятчийско средище, Владимир Димитров - Майстора е творил тук 12 години. Имало е и две училища. И разбира се 24 май се е чествал и без светите братя да бдят над селото.

Сега в Дивля не са се раждали деца от поне 15 години.

След закриването на училищата, всичко тръгва назад. В Дивля сега живеят едва 150 души. Георги обаче все напред гледа. Не му липсват нито идеи, нито хъс.

Може би, ако и на другите места си имаха по един Георги, днес щяха да имат и своите Кирил и Методий - да будят духа им и да бдят над тях.