Българската армия започва тотална разпродажба на излишни оръжия. Министерството на отбраната възнамерява да събере до края на годината поне 20 млн. лева. Освобождаването от ненужното имущество се налага заради редуцирането на въоръжените сили до 2014 г, обясни в студиото на Денят започва министър Аню Ангелов.
СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА С МИНИСТЪР АНГЕЛОВ:
Водеща:
Добро утро отново. Както вече ви казах, следващ гост ни е министърът на отбраната Аню Ангелов. Добро утро и здравейте.
Аню Ангелов:
Добро утро.
Водеща:
Да започнем с противоракетната отбрана на НАТО, важна тема, постоянно говорим. Но пък може би на хората им е чудно какво пък чак толкова е важното на тази тема? Наистина ли Европа има нужда от такава противоракетна отбрана, или по-скоро заплахата, да кажем, която идва от Иран, е как момента хипотетична, но не и реална?
А. Ангелов:
По принцип всички се съгласиха в Брюксел, че заплахата от удари с балистически ракети за европейската територия на страните - членки на НАТО, е реална. И затова се вземат точно тези мерки. Трябва да ви кажа, че въпросът за противоракетната отбрана започна още от съвещанието на високо равнище в Страсбург-Кел, където за първи път беше поднесена тази идея. След това тя получи развитие на следващата среща на високо равнище в Лисабон. И всъщност онова, което беше взето като решение и като план за действие за изграждане на такава противоракетна отбрана в Брюксел преди три дни, това беше вече следствие от вече взети решения. И аз тук не разбирам и считам, че твърде нагло е от страна на опозицията в момента да оспорва това, което е било на практика политика на Република България по отношение на противоракетната отбрана. Ние имаме две неща, които аз изказах в заседанието на срещата на министрите на отбраната. Едно от нещата е, че искаме цялата територия на България да бъде под противоракетния щит. И второто, което е, естествено като надеждни съюзници и хора, които сме взели решение, суверенно решение да бъдем член на НАТО, ние трябва да даваме и своя принос при изграждането на тази противоракетна отбрана. В какво ще се изрази този принос, това е вече въпрос на конкретни преговори в бъдещето. Все още архитектурата не е ясна.
Водеща:
Като казахте. . . Така е, архитектурата не е ясна, но пък казвате друго, че вече има нещо като план за действие. Според този план за действие кога този противоракетен щит ще е факт, ще бъде, образно казано, вече опънат над стара Европа?
А. Ангелов:
Така, на практика се взе решение за приемане на този план за действие, който предвижда до следващата среща на високо равнище, която ще бъде в Съединените щати през 2012 г., да има начална оперативна способност за противоракетна отбрана на НАТО в Европа. Това е началният срок, междинна т.нар. готовност, след което тя ще продължи да се развива до 2020 г.
Водеща:
Да ви питам конкретно за нашите северни съседи, за румънците. Спомняте си, в началото на май всъщност Съединените американски щати и Румъния се споразумяха за разполагането на такива елементи от бъдещия щит на румънска територия във военната база Девеселу, това е в южната част на страната. . .
А. Ангелов:
Да.
Водеща:
. . . близо до нас. Защо. . . Става въпрос, само да уточним, там ще бъдат разположени прехващачи на въпросните балистични ракети. . .
А. Ангелов:
Точно така.
Водеща:
. . . за които говорите. Защо румънците имат конкретика по отношение на противоракетната отбрана, а ние все още нямаме?
А. Ангелов:
Всъщност това зависи до голяма степен от самата архитектура. Възприето е, че най-удачното място за прехващачи, както вие казвате, интерсептори на друг, военен език, е на границата между България и Румъния. Това е технически въпрос, който се решава. Но това е. . . въпросът за разполагането на тези прехващачи на румънска територия беше поставен твърде по-рано след приемането на т.нар. фазиран адаптивен подход на Съединените американски щати как Съединените американски щати със свои технологии ще участват в противоракетната отбрана на НАТО в Европа. И затова те започнаха тези разговори. Разговори се водят и с Турция по
отношение на друг елемент от тази система. Все още там няма решение. Следователно вървят нещата по изпълнение на този план за действие. Просто това е така.
Водеща:
Така де, ама въпросът е защо тези разговори ни заобикалят? Ето, Румъния има конкретика, в Турция се водят някакви преговори. Ще ви попитам един въпрос, може би ще прозвучи твърде лаишки, но аз ще стрелям - това, че ще има елементи на противоракетната отбрана в съседна Румъния, означава ли, че просто няма да има нужда такива елементи да бъдат разположени на наша територия, говоря от техническа гледна точка?
А. Ангелов:
До голяма степен сте права. Няма нужда от разполагане на прехващачи или интерсептори толкова близо един до друг. Всъщност ще има и такива прехващачи, базирани на море, Средиземно море, на съответни приспособени кораби за тази цел, които вече съществуват. Така че няма да има нужда наистина да разполагаме и на територията на България прехващачи.
Водеща:
Сигурно следите позицията на бившия външен министър Соломон Паси.
А. Ангелов:
Да.
Водеща:
Той казва - ще спечелим, ако искаме елементи на щита у нас.
А. Ангелов:
Е, ние може да искаме, естествено. Какво означава да спечелиш и да загубиш в случая? Знаете, че напоследък се повдигна въпросът. . . Изведнъж една партия, която подписа споразумение със Съединените американски щати за разполагане на. . . тоест за съвместно използване на български военни бази, изведнъж ги нарече американски бази и запита защо ние продаваме суверенитет. А това беше направено именно по времето на тройната коалиция. И за мен не е ясно защо се поставя този въпрос отново на практика. Защо? Вие сама може да си прецените, че всъщност
ние печелим от това, че имаме съвместно разполагане на американски и български войски на един полигон, когато те рамо до рамо участват в учения, и за нищо друго засега, и за в бъдеще, така е написано споразумението. Така ще бъде и със съответно, ако стигнем до такава фаза, когато приемем някакъв елемент от системата за противоракетна отбрана да бъде разположен на наша територия. Естествено ще има и плюсове, ще
има и определени минуси, но пак повтарям, ние трябва да поемем. . .
Водеща:
Руснаците вече. . .
А. Ангелов:
. . . нашите задължения.
Водеща:
. . . ни предупредиха по време на тази скорошна парламентарна сесия, парламентарна среща на НАТО, която беше по Черноморието ни, че може пък и мишена на терористи да станем така.
А. Ангелов:
Това е твърде, как да кажа. . . Г-н Рогозин, ако не се лъжа. . .
Водеща:
Точно така.
А. Ангелов:
. . . направи този извод. Ами, аз бих отговорил така - добре, вие имате противоракетна отбрана, България все още няма елементи, вие застрашени ли сте от терористични атаки? Това е. Естествено, никой не знае как, кога и по какъв начин тероризмът може да бъде проявен, стига да има някой да си набележи цел и да пристъпи към постигането на тази цел. Затова за нас е важно. . . Естествено, ако имаме такива елементи, те ще бъдат съответно охранявани. Когато имаме такива елементи, на практика и противовъздушната отбрана е много по-ефективна, и т.н.
Водеща:
Това, което преди срещата на НАТО тук в България се появи, че ще има радари на връх Ботев, има ли и грам истина в него, или. . .
А. Ангелов:
Не, абсолютно това е някакво съображение на един журналист, който е счел, че на връх Ботев точно трябва да бъде. Там има метеорологична станция.
Водеща:
Но не ви е попитал вие какво мислите по въпроса?
А. Ангелов:
Не, не ме е попитал. Аз бих му отговорил - на всеки връх може да има.
Водеща:
Недейте така, вие ще захраните печата утре със заглавия - на всеки връх елемент на ПРО.
А. Ангелов:
Ами, на всеки връх, да, едва ли не. Най-напред трябва да се знае, че обикновено такива средства, ако става въпрос за радари, се разполагат на крайбрежия.
Водеща:
Добре, Либия и "Обединен защитник". Какъв е успехът на тази операция дотук според вас и защо нейният мандат беше удължен с три месеца до края на септември?
А. Ангелов:
Според оценката на военните експерти, на военните ръководители на НАТО върви по план съответно операцията. До 50 процента и малко над 50 процента е (не се разбира - бел.ред.). . . потенциалът на Кадафи. Но все още съществува значителен капацитет, както и виждаме, възстановяване на някои обстрели в Мисрата и в други градове, все още има такъв капацитет.
Следователно трябва да продължи тази операция. И решението беше подкрепено, то беше взето в друг формат на северноатлантическия съвет, но то беше подкрепено от министрите на отбраната. В този смисъл аз в своето изказване посочих - да, нашата фрегата беше там за 31 дни, няма да остане за три месеца допълнително главно поради това да не поставяме под заплаха финансовото осигуряване на участието в Афганистан, което ни е основна задача. Но от друга страна, ще подпомогнем не. . . комплектът от офицери в съответното командване на операцията да бъде запълнен, като пращаме допълнително. . . не допълнително, всъщност пет офицера на различни позиции. . .
Водеща:
Ясно ли е вече на какви позиции ще бъдат тези петима офицери?
А. Ангелов:
Съгласуваме ги в момента. На нас ни бяха предложени. . . ние отговорихме какво можем да попълним. И сега ще представя в Министерския съвет конкретно решение за изпращането на. . .
Водеща:
Мисълта ми е - на по-високо ниво или на някакво по-ниско ниво в йерархията на командването на тази операция?
А. Ангелов:
Те са старши офицери по принцип.
Водеща:
Колкото до "Дръзки". . . тоест няма никаква възможност "Дръзки" отново да се включи в операцията на НАТО в Либия, което беше - беше?
А. Ангелов:
Засега не предвиждаме такава възможност. Те в момента почиват. Аз искам да използвам случая да им благодаря за отличната служба.
Водеща:
Всичко беше наред по време на тази мисия и нямаше проблеми?
А. Ангелов:
Да, по доклад на командира на "Дръзки" всичко е било. . . А и трябва да кажа, че получих много висока оценка от адмирал Ставридис, върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа, който даде наистина висока оценка за участието на нашата фрегата в ембаргото.
Водеща:
НАТО и Афганистан, да поговорим и за това. От 1 юли започва поетапното изтегляне на американските войски оттам. Ние какво
правим, след като американците се изтеглят?
А. Ангелов:
Засега всъщност от седем провинции се изтеглят. Те са определени съвместно с афганистанското правителство и съответно командването на операцията. При всички случаи това засега нас не ни засяга. Тоест нашето участие се запазва до края на тази година такова, каквото е в момента. . .
Водеща:
Ама хората ни гледат и сигурно си казват - абе, тези по-католици от папата ли се правят?
А. Ангелов:
Не, не, не става въпрос за по-католици от папата. Ако имахме батальонна бойна група, която участва в бойни действия в дадена провинция, а тази провинция се предава, отговорността й, на афганистанското правителство, за сигурността става въпрос, тогава бихме могли да изтеглим тази батальонна бойна група. Но нашите два контингента осигуряват охраната на два от най-важните стратегически обекти в Афганистан, това са двете летища, едното е международното летище в Кабул и летището в Кандахар. Следователно не става въпрос тук за поемане на сигурността изцяло от афганистанските сили, тъй като всички страни членки - 48 държави, използват летището в Кабул. Така че ние защитаваме именно и охраняваме това летище и допринасяме за сигурността на представителите на тези 48 държави.
Водеща:
Това значи ли, че ние ще се изтеглим последни едва ли не?
А. Ангелов:
Не, не значи, че ще се изтеглим последни. Аз не напразно поставих и в случая с "Дръзки". . . необходимостта от ротационен план. Всъщност адмирал Ставридис го постави като въпрос. Трябва държавите да знаят, да съгласуват своето изтегляне на дадени контингенти, а също и замяната на тези контингенти с контингенти от друга държава, за да могат всички страни - членки на НАТО, и партньорите, които участват в операцията в Афганистан, да взимат подобаващо участие.
Водеща:
Г-н министър, съгласен ли сте с безпрецедентно острото изказване на вашия американски колега Робърт Гейтс, който заяви, че бъдещето на алианса е мрачно, тъй като европейските партньори на Съединените американски щати не отделят достатъчно пари, не дават достатъчно военни разходи за операциите на алианса?
А. Ангелов:
Робърт Гейтс винаги е бил остър в изказванията си и тогава, когато не присъстват журналисти на заседанията на министрите на отбраната. В случая до голяма степен той е прав, защото държави, той ги посочи даже конкретно, които са много големи държави, в сравнение с нашата България, с много по-силни въоръжени сили, не взимат участие например в операцията в Либия по никакъв начин или свиват своето участие в операцията в Афганистан. Дори една Канада изтегля бойните си части оттам. . .
Водеща:
България по някакъв начин разпознава ли се в тези критики, или не?
А. Ангелов:
Не, ние имаме според мен достатъчно. . . ако през 2012 г. имаме един и половина процента от брутния вътрешен продукт като бюджет за отбрана, ние ще можем да изпълним нашите планове, първо, и второ, това е отчетено с. . . (не се разбира - бел.ред.). . . на военнослужещите прави около 1.9 процента, колкото е на практика препоръчаното от страните - членки на НАТО.
Водеща:
Добре, да завършим с един въпрос, който ми е завещан от Андрей, той днес се въплътява в ролята на новинар, но аз не мога да не изпълня неговата заръка. Вестник "Труд": "Разработка голяма - армията продава от танкове до гащи", пишат колегите от изданието и твърдят, че Министерство на отбраната възнамерява да изкара от тази търговия до края на годината поне 20 милиона лева. Ще успеете ли?
А. Ангелов:
Иншаллах, както казват. . .
Водеща:
Иншаллах. Ако е рекъл Господ.
А. Ангелов:
За съжаление не вървят много добре тези. . . това освобождаване, особено от имоти. Що се касае за танкове и за всички онези пособия, които са били необходими на една 120 - 150-хилядна армия. . . сами разбирате, че българският народ няма нужда от това да съхранява някъде, да. . . и затова и го продаваме, включително и танкове, включително сега ще пуснем шест вертолета МИ-24. Освобождаваме се от всичко онова, което повече не е нужно на армията. И тези средства се връщат в бюджета, всички тези средства идват в държавния бюджет.
Водеща:
Може ли само отговор - да или не, тъй като навлизаме във времето на новините, ще купуваме ли нов изтребител или не?
А. Ангелов:
Това още е далеч да се реши. В края на годината мога да ви кажа малко по-определено.
Водеща:
Добре. Благодаря ви за това интервю. Успех ви желая.
А. Ангелов:
Благодаря и аз.