Вежди Рашидов за музеите, театрите, киното и хората

"Вотът си е вот, днес беше денят за откриването на този музей, просто вотът съвпадна с деня и прекрасно, че си съвпадна, защото няма нищо по-хубаво и България да има една придобивка нова, която завинаги ще остане след нас", коментира в студиото на "Панорама" министърът на културата Вежди Рашидов откриването на новия Музей на съвременното изкуство.

Вежди Рашидов поясни, че бюджетът на министерството за тази година никак не е оптимистичен, но ако се работи правилно с еврофондовете, може да създаваме. "Моята мисия е и да пазя парите на данъкоплатеца, имам и този ангажимент. 20 години казвахме, че има отлив на публика, че чалгата завзе пространство и изведнъж от една година насам вече няма билети за театри - вече пети месец, при едни нови условия, при една нова форма на заплащане, театрите работят, хората желаят да отидат на театър", каза министърът на културата и допълни, че повече се говори вече за театър, отколкото за чалга.

"За киното - има закон от 7 години, той никога не е изпълняван, от нито едно правителство досега. Когато е имало много пари, той (бюджетът за него) е стигал до 5-6 милиона, само при Стефан Данаилов е стигал до 10 милиона. Тази година, при тежка криза, при 5 млн. дефицит и при два пъти отрязан бюджет, има 13.5 милиона за българско кино", обясни Вежди Рашидов.

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водещ Бойко Василев:
Какво да кажем обаче за поредната автобусна трагедия? Думите, с които описваме тези трагедии, свършиха, не само моите, не само думите на колегите, всичките думи свършиха. Какво следва сега - примирение или гняв? Не знам. Когато навремето в това студио научихме какво се случва в дискотека "Индиго", Христофор Тзавелла каза една поговорка - "Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите". Десет години минаха обаче, а за всякакви дребни безобразия, които водят до огромни беди, очите остават широко затворени. Може би моите гости знаят защо.

Водещ:
Вежди Рашидов.

Вежди Рашидов:
Разбира се, сега ще се повторим, трагедията е голяма,
разбира се, и никак не е приятно човешки живот да си отиде нелепо. Но, ако не сме забравили, аз бях един от хората, който направи дарение 14-15 метра паметник на Лим на децата, които загинаха.

Водещ:
Точно затова ви питам, аз не съм забравил.

В. Рашидов:
Вижте, има две неща за мен много важни. Тук някой каза - да не тръгваме веднага към обвиненията. Ние бързо или го политизираме един проблем, или тръгваме да обвиняваме който ни падне. Разбира се, и на Лим пътните условия и лошата поддръжка на автобусите. . . де факто няма правила на тази игра. Все пак, когато возим хора, трябва да има някакви определени правила. Какви ще бъдат те, ще го кажат експертите. Но стари автобуси на дълги пътища - ето, оттам идват драмите. Последната драма, която се случи, ако забелязахте, миналия ден, се установява от една дупка в асфалта. . .

Водещ:
Това също не е 100 процента сигурно.

В. Рашидов:
Пътищата понякога. . . да, едно голямо количество, не е 100 процента, не казвам, че е. В голяма част ние нямаме пътища. Пътищата са ни основните убийци, ако трябва да кажем истината, защото самият аз съм късал гуми на нов автомобил, когато съм минавал през една малка дупка, която ми разряза гумата, и наистина съм бил на ръба да катастрофирам. Така че хубаво е да си оправим държавата овреме във всички посоки, да внасяме закони, които наистина да се изпълняват. Има закони, само трябва да ги приложим. Разбира се, трябва да си оправим и държавата. Не може непрекъснато да мечтаем да имаме красива държава, а ние нищо да не правим. Аз мисля, че. . . сега, може да не съм
партиен член, но днешното правителство прекрасно, че най-после се захвана да прави пътища на България, които пътища са за всички нас. Те не са само за сини, за гербери, червени и зелени, това е за всички българи. И това е една необходимост, която все пак ще намали един процент от всички тези драми. Разбира се, че трябва да се дисциплинира и шофьорът, кара се безобразно по българските пътища, безпардонно, няма санкции, хората се оправят, има чувство за безнаказаност. Всичко това влияе и върху пътя. А навсякъде по света има катастрофи, ние не трябва да го гледаме само така - днес има едно събитие, изпадаме в някакъв шок и траур, да, но не бива да бъде война.

К. Вълчев:
Ако вземем статистиката, България би трябвало да обяви постоянен траур, защото средно разделено на ден всеки ден по трима българи загиват. Но не трябва да се отива в крайности с предложенията. Сега гледам дебатите - например само нови автобуси. Въпросът е готово ли е обществото да плати по-скъпите билети. Господин Димитров сигурно ще направи по-вярно от мен сметките, но аз знам, че ако си купиш нов автобус, билетът със сигурност ще е по-скъп от стария. Затова са стари автобусите. Или пък другото предложение - за коланите на всички седалки в автобусите. Честно да ви кажа, като знам, че никой в България не слага, или хайде, да не правя такива обобщения, но много малко слагат колани на задните седалки на колите си, дали ще сложат колани в автобусите, дори и да ги има?

М. Димитров:
Знаем за един проблем всички, и обществото мълчи, има формални технически прегледи в България. Ето това е един проблем, който трябва да бъде решен. И специално за автобусите трябва да има строг контрол, и въобще за обществения транспорт, да не може ей така, между другото, да бъде прекаран на преглед един автобус и после да се окаже, че той има повреда, която се оказва фатална.

К. Вълчев:
Но знаете ли, не случайно започнах с това, че в края на краищата човек не трябва да губи вярата си и надеждата си, защото Германия, страната с най-добре уредената вероятно в Европа санитарна система, и колко хора загинаха заради една зараза. Така че каквито и мерки да взимаме, какъвто и контрол да се измисля, има неща, които са извън нас, и малко смирение никога не е излишно.

Водещ:
Смирение - и аз обичам тази дума.

Водещ:
Продължаваме с това, че Вежди Рашидов, министър на културата, днес откри Музей на съвременното изкуство в София. Там беше и премиерът. И вестта за това моментално долетя до Народното събрание, където се обсъждаше вотът на недоверие към правителството. И сега - те ви искат вот, вие режете ленти, такава ли е играта, г-н Рашидов?

В. Рашидов:
Защо да е такава играта? Аз мисля, че рязането на лента е нещо, което може да го видим и да го пипнем. Какво значи, не трябва да режем лента по време на вот на недоверие ли? Не го разбирам това. Защо трябва да бъде. . . Вотът си е вот. Днес беше денят за откриване на този музей, просто вотът съвпадна с деня. И прекрасно, че съвпадна, защото няма нищо по-хубаво от това да има България една придобивка нова, която завинаги ще остане след нас. Ние утре ще имаме вотове много и депутатите ще се сменят, и министрите ще се сменят, но музеят ни ще остане, това е прекрасно, и ще остане на България.

Водещ:
Ние сега ще видим кадри от него, но все пак трябва да кажем, че парите са от Норвегия.

В. Рашидов:
Ами, това е прекрасно, че работим с европейските пари. Да, парите са от Норвегия. Малък ни е бюджетът, знаете, на министерството, бюджетът никак не ни е оптимистичен за тази година, но въпреки всичко ще се опитаме да стигнем до края на годината. Но ето, че ако работим правилно с еврофондовете, може
да създаваме някои добри неща, без да закачаме бюджета на нацията. . .

Водещ:
Скулптурът - министър на музеите. А другите изкуства, а
другите култури?

В. Рашидов:
Добре, нека да го изпея като стихотворение, защото отдавна говорим. . .

Водещ:
Изпейте го, изпейте го, г-н Рашидов.

В. Рашидов:
Вижте, 20 години говорихме нещо простичко - ние имаме талантливи хора, аз съм от тази гилдия, никой да не си мисли, че ще застана от другия бряг, аз утре си отивам, отново съм между моите събратя, приятели, хора, с които правим изкуство. Да, едновременно е моята мисия, разбира се, и да пазя парите на
данъкоплатеца, имам и този ангажимент. Двадесет години казвахме, че има отлив на публика, че малко трудно върви, чалгата завзе пространство. И изведнъж, от една година насам. . . Знаете добре, че в началото почнахме дебат как да направим промени в театрите и дълго се говореше, едни викаха - убиват театъра, други викаха - нека, така, те пък стига са яли, те такова. . . И както нямаше публика, както имаше, да речем, отлив на публика, публика винаги е имало в театрите, но не толкова, колкото сега регистрирахме, днес обаче няма билети за театри, вече пети месец. При едни нови условия, при една нова форма на заплащане театрите работят, прекрасно работят, гледат се и хората желаят да отидат на театър. И днес има дебат, хората повече говорят за театър, и статистиките го показаха, отколкото за чалга.

Водещ:
Е, театър се гледа от поне десетина години, но. . .

В. Рашидов:
Само да довърша, ако ми разрешите. Казах като стихотворение. . .

Водещ:
Да, разбира се.

В. Рашидов:
. . . за да мина цялата тази тема. Да, казваме за киното. За киното, да, има закон от 7 години, той никога не е изпълняван от нито едно правителство досега. Когато е имало много пари, той е стигал до 5-6 милиона, само при Стефан Данаилов е стигнал 10 милиона, една година. Тази година в тежка криза, при 5 милиона дефицит, при два пъти отрязан бюджет, антикризисен, има 13.5 милиона за българско кино. Да, имаше, така, приказки, че само "Сбогом, мамо" сме финансирали. Аз миналия ден отговорих на г-н Курумбашев кои филми сме финансирали откакто аз съм министър - от "Мисия Лондон" до "Лов на дребни хищници", през "Островът", "Аве", "Love.net", "Стъпки в пясъка", написал съм какви пари сме дали. Да, финансираме. Аз мисля, че това не е основната тема, това е политическото . . . .

Водещ:
Вие гледахте ли го "Сбогом, мамо", като казахте за него?

В. Рашидов:
Разбира се, че го гледах.

Водещ:
Хареса ли ви?

В. Рашидов:
Аз водих 30 български артисти, участници във филма.

Водещ:
Харесаха ли ви?

В. Рашидов:
Лично на мен ми хареса, да. Ако навремето сте гледали един филм с Питър О`Тул, "Войната на Мърфи". . . един великолепен актьор изнесе 2 часа един прекрасен филм. Евтин сюжет, може би малко, така, драматургията или сценария малко по. . . по не е толкова сериозен, като за "Оскар", но един велик актьор изнесе един филм уникално на гърба си. Ами, една Татяна Лолова изнесе
този филм и изигра може би лебедовата си песен, една велика българска актриса. Аз на какво се радвах? Радвах се, че не ходих на панаир на трактори, а отидох на фестивал на кино, и то поканен официално.

Водещ:
Трябва ли. . .

В. Рашидов:
Не ходих със самолета, чакайте, най-после да го изговорим. . .

Водещ:
За тракторите и за. . . Тракторите. . .

В. Рашидов:
Ами, министърът на културата е нормално да бъде на фестивал на киното. Не водих екскурзианти, водих всичките артисти, които участваха във филма, плюс 10 журналисти. Да, разбира се, не сме платили нито един лев на българския данъкоплатец, защото отсрещната страна, и то режисьорката на същия филм, си пое екипа и покани ресорния министър. Проверихме, няма конфликт на интереси, проверихме всичко. Аз даже мога да задам други въпроси - ами, тези екскурзии, които са по чужбина, Мароко, Япония, по 200 човека, не го ли плаща българският данъкоплатец? Един-двама подписват договори, останалите представители на групи какво правят? На разходка до Япония. Извинявайте, така ако се говори, не е красиво. . .

Водещ:
Не, аз не говоря, аз само питам. Трябва ли да
противопоставяме тракторите и пенсиите на изкуството?

В. Рашидов:
Не, аз съм министър на културата, казах, че не бях на панаир на трактори, а като министър на културата бях на фестивал на киното.

Водещ:
Не, не към вас, по принцип ви питам, не към вас като. . . не е обвинение.

В. Рашидов:
И защо трябва да ги противопоставяме?

Водещ:
Защото има. . . появява се въпрос. . .

В. Рашидов:
Всеки министър си управлява един ресор и той трябва да отговаря за ресора си, и всеки е важен по своему.

Водещ:
Вие смятате ли, че вие, вашето правителство, вашият премиер, се разбирате с българските интелектуалци в момента?

В. Рашидов:
Доколкото виждам. . . някаква особена драма не виждам. Виждате ли някаква особена драма? Аз не виждам. Разбира се, че премиерът има своите приятели, има своя кръг, желае да гледа някои премиери, аз като министър го придружавам, когато той пожелае, когато той не пожелае, аз отивам да си гледам някой филм или някоя премиера, или някоя изложба. Човек не е любовница на целия свят и не може да бъде обичан от всички, от едни ще бъде обичан, от други няма да бъде обичан. Такъв е животът.

Водещ:
А трябва ли да се дават пари за изкуство по време на криза?

В. Рашидов:
По всяко време трябва да се дават пари за изкуство, аз съм го казвал и в парламента. Аз съм искал бюджета и съм го казвал откровено и на партия ГЕРБ, и на всички депутати, че аз бих желал по-голям бюджет, по-добър бюджет. Да, за култура трябват пари. Културата е каприз на. . . (не се разбира - бел.ред.). . .на един народ, това е огледалото на едно общество. Ние днес, ако нямаме култура и не си запазим музеите, ние нямаме нация. Защото къде да запазим идентичността си, културата си? Ако утре да изградим ново поколение, върху какво ще легне то, какъв народ ще имаме? Сега ще ви кажа няколко думи. Миналия ден аз бях много щастлив човек. Години наред, за да се изнесе 21 хиляди
предмета, антики, това не е станало само така с едно. . .

Водещ:
Да, на ръчен багаж, полунелегално ги. . .

В. Рашидов:
Нали се сещате, ние сме нормални хора, че зад това стоят, зад един канал, сериозни хора. Да, ако до вчера някой е изнасял всичко това, което е тъжно за нацията ни, защото това е историята на нашата нация, да, аз бях много щастлив, че имах шанса и щастието. . . Дори нямахме пари да ги пратят по официалния ред, аз съм го казал откровено, защото това струва. . . експертизата е около 100 хиляди евра, към 100 хиляди евра застраховката и още толкова някакви такси, специално транспортиране. Нямаме ги тези пари, беден народ сме.

Водещ:
А вие ги хванахте куфарчето и минахте през. . .

В. Рашидов:
Ами, какво да направим, като сме бедни хора? Поне си ги върнахме. Защото примерно канадците. . .

Водещ:
Добре, че не ви арестуваха канадците.

В. Рашидов:
Е, върнахме ги, разбира се, по всички правила, които се
полагат, от външно министерство имахме куриери, предадени запечатани, представител на следствието, представител на прокуратурата. Да, аз водих като министър, защото една година работихме това с канадците, за да се разберем да ни ги върнат. Разбира се, Ирина Бокова ни помогна, има конвенция на ЮНЕСКО за износ на антики. Всичко мина добре, Департаментът ни ги връчи официално. Това са дреболиите. Разбира се, върнахме ги, направи
се. . . Не можехме да ги отворим на летището, за да ги видят журналистите, трябваше да се направи комисия, опис, протокол. И на следващия ден, разбира се, предоставихме журналистите да видят всичко. Да, нямаме много пари, като нямаме, ще отидем и ще
си ги носим, но носим нашата история обратно. Докато едните са правили години наред възможно да бъде изнасяно, ето, днеска аз се радвам, че връщаме българската история по един или друг начин. Аз смятам, че това не е лошо, особено когато канадците нямат такова законодателство като нашето, защото при тях няма такъв. . . в законите нямат. . . не са задължени да ни ги върнат. Те могат само да ни ги конфискуват.

Водещ:
Добре, накрая да ни кажете - след Музея за световното
изкуство, какво следва, Лувърът, така ли?

В. Рашидов:
Вижте, аз като идвах, обещах да направим три музея по една проста причина. Първо, че има един-единствен музей 1983 или 1984 г., да не сбъркам, благодарение на Георги Йорданов като министър на културата и акад. Светлин Русев. Тогава са успели да внушат, че трябва да се отделят едни пари да се направи крилото
западноевропейски музей. Ние нямаме специално направен музей, ние такъв музей нямаме. Знаете много добре, че когато са дошли навремето на власт народната власт, на 9 септември, казали - всичко царско да се маха, дайте половината на художниците, другата половина на БАН за етнографски. . . и са решили един проблем с двореца. Това е дворец, не е музей. Години наред, знаете, ние имаме един от най-прекрасните музеи, историческият ни музей, той е богат, дори по-богат от Атинския донякъде, бих казал, защото Атинският е разграбен, поне Акрополът, знаете, че е почти в Лондон и е изнесен, не защото ги няма, а защото са изнесени. За щастие ние лежим върху Тракия, една страхотна култура, друга цивилизация. Тук има и Рим, тук има Византия, тук има всичко, един прекрасен музей. Знаете добре - къде, къде, завряхме го в Съдебната палата. Дойде едно правителство, вика - абе, дай втори съдебен състав да влезе, то си е Съдебна палата. Сигурно е добре, сигурно е нормално да бъде. Да, той за Съдебна палата е строен. От там, къде, ами, дайте в резиденцията горе, нали вече няма да сме. . . Това не е музей.

Водещ:
Да, трябва да се сложи ред наистина.

В. Рашидов:
Да. Просто да си намерят музеите място, защото ние, българите, още не разбираме, че музеите не са само история, музеите не са само украса на държавата, това са и сериозни приходи, ако правилно се построят нещата за културния туризъм.

Водещ:
Особено, ако не ги построят. . .

В. Рашидов:
Сериозни приходи. Ще ви дам два примера набързо.

Водещ:
Да, много бързо, моля ви, да..

В. Рашидов:
Вижте, аз откакто съм министър, питам моите колеги в. . . Питам в Париж как работи Лувърът и какво става в Лувъра. Ами, през Лувъра минават 10 милиона човека на година. Билетчето е 20 евро. Сметнете за какви приходи става въпрос от един Лувър. Само през Колизеума. . . Не говоря за гарата Дорсе, не говоря за
Жорж Помпиду, само за Лувъра. През Колизеума минават пак 10-12 милиона. Ами, ние защо, като имаме такава богата култура и сме народ от 1300 години, защо не си поставим правилно нещата? То е бизнес.

Водещ:
Добре. Благодаря ви тогава. Дано нещата се поставят наистина правилно, ред трябва да има. Аз ви благодаря за разговора.