След вота - разговор с Кирил Вълчев и Антоний Тодоров

Журналистът от Дарик радио Кирил Вълчев и политологът Антоний Тодоров кометираха в студиото на "Панорама" вота на недоверие към правителството на Бойко Борисов.

СЛЕДВА ПЪЛЕТ ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водещ Бойко Василев:
Какво да кажем обаче за поредната автобусна трагедия?
Думите, с които описваме тези трагедии, свършиха, не само моите, не само думите на колегите, всичките думи свършиха. Какво следва сега - примирение или гняв? Не знам. Когато навремето в това студио научихме какво се случва в дискотека "Индиго", Христофор Тзавелла каза една поговорка - "Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите". Десет години
минаха обаче, а за всякакви дребни безобразия, които водят до огромни беди, очите остават широко затворени. Може би моите гости знаят защо. Господин Вълчев.

Кирил Вълчев:
В Европа стават. . . 35 хиляди души загиват годишно. Това е статистиката от 2009 година. В България са загинали 900 души. България не е страната, в която загиват най-много хора по пътищата. В Гърция, Полша и Румъния например от Европейския съюз, според статистиките, които имам, загиват повече. Но
обобщенията винаги са вредни. Според мен това, което се случи след катастрофата. . . не беше правилно да се започне веднага с обвиненията и да се насочват в най-различни посоки. Според мен най-важното е в такъв момент, колкото и да е болезнено, да не загубваш вярата си и надеждата си в Бога, или поне това е християнското според мен.

Водещ:
Антоний Тодоров.

Антоний Тодоров:
Огромна трагедия, разбира се. Дано близките на загиналите получат утеха. Ние като общество обаче ще трябва да си направим изводите и да се опитаме, поне това, което зависи от хората, да предотвратяваме подобни ситуации, доколкото можем, разбира се. Но също така не бива да се подвеждаме под илюзията, че всичко може да бъде под контрол, защото тази опасна илюзия често ни кара да поемаме непремерени рискове.

К. Вълчев:
Знаете ли, много е важно това, което казва господин Тодоров, защото веднага се започна - държавата, министрите виновни, началниците виновни. Много е важно да се вижда личната отговорност.

Водещ:
Антоний Тодоров, вие какво видяхте днес?

А. Тодоров:
Всъщност онова, което трябваше да видим, беше вчера. И аз съжалявам, че така се получи, че не можах да изслушам дебатите. Така че не мога да говоря по същество. Онова обаче, което разбрахме, е, че българският парламентаризъм има проблем. Има проблем, защото той се опира на един погрешен принцип. И погрешният принцип е, че ако ти си различен от мен, твоите аргументи нямат никакво значение за мен. Ето това е погрешният
принип.

Водещ:
А не е ли друг погрешният принцип - ако не ме дават по
телевизията, значи няма значение?

А. Тодоров:
Знаете ли, няма парламент и парламентаристи, които да не искат да бъдат давани по телевизията и които не биха направили всичко възможно, за да бъдат в публичното пространство. Но нима това не е политиката? Значи, ние представяме ли си парламента от такива анонимни народни представители, за които малко знаем или
нищо не знаем и които правят каквото си искат? Не, в никакъв случай. Значи, може да се каже - да, този вот е поискан, защото има избори и т.н., и т.н. Но защо никой все пак не започна малко по-дълбоко да коментира в крайна сметка зададените въпроси, при това без значение кой ги задава? Сергей Станишев например
попита. . .

Водещ:
А изборите нямат ли никакво значение?

А. Тодоров:
. . . има ли проблем и какво се случи с 3 милиарда лева от фискалния резерв. Значи, възможен отговор би бил - не са изхарчени, или - няма такива 3 милиарда, или - ревервът винаги е бил 5 милиарда, или - похарчихме ги за това и това. Но трябваше да има отговор. Значи, на такива въпроси трябва да има отговор. Не може да се каже - ама вие крадохте, вие правихте или не
правихте безобразия, затова аз няма отговарям. Не, това не е парламентаризъм. Значи, каква е ролята на опозицията в една парламентарна система? Ами, тъкмо да задава въпроси, тъкмо да предизвиква дебати, тъкмо да иска вот на недоверие, когато парламентарната процедура не предвижда систематично, примерно всяка година два пъти, да се води дебат за общата политика на правителството. Няма го това в нашия парламент.

Водещ:
Сега е ред на Мартин Димитров да ви репликира.

М. Димитров:
По-лошото е, по-лошото е, че не бяха дадени никакви решения нито от ГЕРБ, нито от БСП. Посочваха проблеми, имаше обвинения от едните към другите, но не предложиха нито едно решение, това е най-интересното, за излизане от кризата, нито едно решение, нито управляващите, нито тези, които са лявата опозиция на практика в парламента. Защото те проблемите са ясни. Тези 3 милиарда то е ясно, че са ги изхарчили, то е ясно, че изхарчиха и резерва на здравната каса, и това е ясно. Въпросът е какво правим оттук нататък, как решаваме сегашните проблеми. И ви давам пример. Може ли да си в такава тежка финансова ситуация и да не усвояваш европейските фондове? Ами, то е ясно, че няма капацитет. Ясно е, че този министър Томислав Дончев нещо се опитва да направи, но е абсолютно сам и нищо няма да излезе. И трябва да се вземе цялостен екип, трябва да се вземе цялостен нов екип. . .

Водещ:
Но, видяхме, ето, музей откриваме днес с европейски. . .

М. Димитров:
Оставете го това с музея, защото ще си остане музеят накрая, даже може и той да не заработи. Трябва цялостен нов екип за европейските фондове. Тоест целта на тези дебати, г-н Василев, не е само едно красноречие. Те стихотворения си четоха, късаха, та ленти си разменяха, но нито един. . .

Водещ:
Така казвате, защото не сте били вътре, и вие щяхте да
четете стихотворения. . .

М. Димитров:
Не, напротив, напротив. Ние сме хората, това ни различава от тях, ние пишем конкретни програми и даваме конкретни предложения. И ето ви сега няколко конкретни предложения. Първото е от гражданското общество да се направи цялостен нов екип. . . защото има хора, които в т.нар. NGO-сектор работят много добре с европейските фондове. Трябва цялостен нов екип. Да загубиш милиарди в ситуация, в която си. . . буквално държавата ти е гладна и хората са ти гладни, това е изключителна глупост. . .

Водещ:
Добре.

М. Димитров:
И това е мярка, която веднага може да бъде взета.

Водещ:
Добре.

М. Димитров:
Питате ме за пенсиите. Ами, то по проекта "Белене" милиард и половина изчезнаха. Ами, затова няма пари за пенсии. Ами, как ще има пари за пенсии? И колкото повече строят тази централа, то целта не е да има централа, ами няма да има пари за пенсии и Кирчо Вълчев ще пита защо няма. Ами, няма, те за друго ги харчат.

Водещ:
Антоний Тодоров.

А. Тодоров:
Ще се съглася с г-н Димитров по-скоро от гледна точка на това, че се нуждаем от едно активно гражданство, което да оказва натиск върху онези, които взимат и прокарват политическите решения. Да вземем за пример Гърция. Значи, можем да не сме съгласни с протестиращите, можем да си казваме - ама те не
разбират за какво става дума. Само че има едно активно общество, което в момента, в който бъде настъпено по някакъв начин, то излиза на улицата, окупира улицата и изразява ясно някакво несъгласие. Имаме също така и политическа класа, която може да не е по-добра от нашата, въобще съм далече от тази идея, обаче търси решения и когато се стигне до такъв риск, търси общи решения.

К. Вълчев:
Аз мисля, че случващото се в Гърция може би най-сетне ще помогне на българите, сравнявайки се, наистина да намалят черногледството си. Извадил съм няколко цифри от справочника, който актуализират. . . впрочем ей сега, юни, в средата на месеца, е актуализиран, на ЦРУ. И всъщност те там анализират 266 Държави. . .

Водещ:
Настръхвам. . .

К. Вълчев:
. . . или образувания, които твърдят, че са самостоятелни. Първото и най-голямо опровержение. . . Всички българи започват с това, че ние сме малка страна. България не е малка страна, България е в първата половина, на 104-то място по територия, 99-то по население. И министърът на културата каза - ние сме
бедни хора. Не, ние не сме бедни хора. България е на 72-ро място в света, тоест ние сме в първата 1/3, даже към 1/4 по брутен вътрешен продукт. По доход на човек от населението сме на 89-то място. Вярно, като се сравняваш с швейцарците, с другите в Европейския съюз, изглеждаме бедни, но ние не сме толкова зле.
Този списък може да бъде продължаван с още много, много цифри. Къде сме зле наистина? На 228-мо място сме по прираст на населението. На 204-то място сме по раждаемост. Значи, там трябва да насочим усилията си. Но всъщност най-важното е, за да искат да имат хората деца тук, за да остават тук, те трябва да виждат успеха и трябва да говорят за него. И най-важното, което
според мен трябва да казваме на хората, да повтаряме и да кажем и тази вечер в "Панорама", е, че те са част от българския успех, който изкачва България през последните 20 години все по-нагоре и по-нагоре. Всеки има личен успех. Ние не сме толкова зле.

Водещ:
Добре. Не сме толкова зле. Да си пожелаем, да пожелаем на нашите зрители да се насочат към това, което г-н Вълчев ги призова, да оправят демографския проблем. Благодаря ви за участието. Днешната "Панорама" завърши. Ще се видим точно след седмица. Желая ви приятна вечер.