След 52 години, жена получи свободата си и правото да живее

След 52 години, една жена получи свободата си и правото да живее според волята си. След нелека битка, съдът отмени запрещението на Върбинка Димитрова, която има известни интелектуални затруднения. Съдът прие, че престоят в институции имало силно увреждащо въздействие върху жената. Но отказа да се позове върху конвенцията за защита правата на хората с увреждания.

Една жена на 52 години, никога до сега не е работила на трудов договор.

Върбинка Димитрова: Дошла съм да си търся работа. Преди не можех, защото бях под запрещение.

Една жена на 52 никога до сега не е работила, но и никога до сега не е имал това право. Нито каквито и да било други права. Отнемат й ги нейните близки. Уж за защита, те използват запрещението да я пратят в дом.

Минават години докато върне социалните си умения. Настойничката й от защитеното жилище във Видин моли съда да отмени запрещението. Окръжният съд го отменя частично, Софийският апелативен съд го отменя изцяло.

Върбинка: "Ами съдийката ме пита колко струва един хляб, мляко, ама аз ѝ казах всичко на всички въпроси й отговорих. И ми махнаха запрещението".

Макар и положително за нея, решението на съда разочарова. Запрещението е отменено въз основа на авторитарния закон за лицата и семейството. Приема, че Върбинка не е слабоумна и може да се грижи за себе си. Без разбирането на конвенцията за защита правата на хората с увреждания - за равенство през закона и мерки за подкрепа.

Мариета Димитрова - адвокат: "Ако се възприеме цялостната промяна на концепцията, че само разумния субект може да упражнява права и отидем към стандартите, които въвежда чл. 12, ще имаме една практика повсеместна, която ще бъде валидна за всички съдилища ако имаме позоваване именно на конвенцията.

Освен промяна в разбиранията, делото на Върбинка разкрива още една пречка за приложението на конвенцията.

Мариета Димитрова - адвокат: "Съдът иска да има сигурност, че отменяйки едно запрещение или отказвайки да допусне запрещение може да постанови една друга адекватна мярка за подкрепа".

Все пак Върбинка има подкрепата на близки и доверени хора около себе си. Следвайки волята си, тя може да разчита на съветите бившата й настойничка Людмила

Мария Тодорова - трудов посредник: "В момента по списъка за свободни работни места има за работник озеленяване".

Върбинка - Съгласна съм .

Людмила Кежова - Да поливаме, но първо трябва да говорим с Даниела.

Върбинка - Дали ще ме вземе?

Вече регистрирана в бюрото по труда, Върбинка трябва да напише автобиография.

Върбинка: - Ще пиша много малко - къде съм живяла къде съм учила и това е.

Кратко детство, а след това затвор в институции. На 52 години животът й е тотално ограбен. Никой не заслужава това. Но ще се случва, докато не се променят разбиранията и законите наследени от тоталитаризма.