Животът на ромите в Германия

С присъединяването на страната ни към ЕС и българските граждани от ромски произход се възползват от възможността да търсят късмета си в чужбина. В началото някои от тях само сезонно излизаха извън страната.

Нараства обаче броят на онези, които за дълго обръщат гръб на родината. Мария Стоянова се срещна с два успешни примера на отлична интеграция в берлинския квартал Нойкьолн.

Това е най-оживеният, най-пъстрият и най-многонационалният квартал в германската столица. Хора от повече от 160 държави са намерили тук своя нов дом. Все по-често из улиците на квартала се срещат коли с българска регистрация.

От една година в Нойкьолн живее Христо Кючуков. Този човек има зад гърба си две дисертации. Автор е на книги, издадени на английски в САЩ. Роден е в Провадия и е от ромски произход. Свободно говори няколко езика. Още с
идването си в Берлин се захваща с интеграцията на останалите.

Доц. Христо Кючуков, експерт по ромския въпрос: - Това, което успяхме да направим е да създадем курс по немски език за български граждани, които искат да изучават немски език, за да могат по-лесно да се интегрират, да си намерят работа. Второто нещо, което направихме беше курс по ромски език за социални работници. В този курс участваха доста социални работници немци, които работят с роми от Румъния и България.

Все по-често в Германия се използва общото понятие „българи и румънци". Просяците по улиците се определят като „българи и румънци без непременно да става въпрос за граждани на една от двете държави. От Христо Кючуков разбираме, че българските роми в Берлин са предимно мюсюлмани. С просия не се занимават - религията им го отрича.

Доц. Христо Кючуков, експерт по ромския въпрос: - Те се опитват да работят всичко. Българските роми са много работливи, противно на мисленето и на очакването на немците. Много са организирани, много са способни. В смисъл такъв, че те работят в строителството, те работят в заведения, те работят в хлебната промишленост, ако така мога да го кажа. Но тъй като не знаят добре немски отиват при турски работодатели, от Турция.

Съобразно закона, българските граждани след три месеца престой в Германия трябва да покажат удостоверение за работа, за да останат легално в страната. По-лесно и по-бързо живот във Федералната република се осигурява чрез разрешително за упражняване на занаят. С този важен документ е успял да получи Стоян Стоянов. Дошъл е от Провадия и живее от две годин в Берлин заедно със семейството си.

Стоян Стоянов, собственик на строителна фирма: - Аз дойдох в Германия просто за по-добро бъдеще, да създам бъдеще на децата, да учат.

Тези дни кметът на квартала, който е нов дом за нашите сънародници, алармира обществото, че има опасност от наплив на бедни български и румънски роми. Такива думи, дори в тях да прозира загриженост, предизвикват гнева на Христо Кючуков. Все пак тъкмо толерантността на Берлин и берлинчани го е привлякла в този град:

Доц. Христо Кючуков, експерт по ромския въпрос: - Проблемът е, че се опитва този проблем се етнизира, т.е. само ромската общност да бъде обвинена в извършването на престъпления или ромите отново да бъдат сапуна за измиване на ръцете на поредния политик.

Ромите, които срещнахме в Нойкьолн, имат простичка цел - по-добър живот за себе си и своите семейства. Проблемът им е, че едва сега германците се срещат очи в очи с тях. До сега ромите винаги са били абстрактно понятие, далеч от страната им. Сега са тук и полагат усилия да станат част от обществото.

За Германия това е предизвикателство.