Българските строители, които живяха месеци в мизерия, блокирани в Зелената зона в Багдад, се прибраха благополучно. Зад щастливата развръзка стоят усилията на Международната организация по миграция и Българското външно министерство - за да получат визи и макар и малки компенсации.
В поредица от репортажи в "По света и у нас" проследихме историята им. За помощта ни благодариха техните роднини. Вижте сега и първите разкази на българите, след като кацнаха на летище София.
С обща снимка запечатаха щастливото си завръщане. Всеки с по 1000 долара в джоба - обезщетение от Иракските власти, и десетки килограми свръхбагаж, в който си донесоха неизползваните с месеци инструменти.
Евгени Байчев:
- От 18 април до ден днешен чакахме, по цял ден стояхме и бездействахме.
Станислав Руменов:
- Само стоим и - утре тръгваме, утре тръгваме, утре тръгваме, и не тръгваме...
Голямото чакане започва, когато строителството на обекта е замразено. Станало ясно, че подизпълнителите са избягали с аванса, но българите се надявали да си вземат изработените надници.
Петър Неделчев:
- Ние да сме отишли там, сме още по-зле и тука, нямаме избор, чакахме си парите.
Станислав Руменов:
- Утре ще ви платим, другия понеделник, вторник, като дойде понеделник пак нещо се измисля...
Христо Николов:
- Казваш си чакал съм, мога да почакам още, защото 4500 долара за българин са си много пари.
Станислав Руменов:
- И така се извъртяха девет месеца.
Заедно с 30-ина украинци деляли няколко стаи в полуразрушена постройка, бивша столова на американските военни. Нелегални, без пари и визи, с които да напуснат страната. За храна разчитали на хуманитарните работници.
Петър Неделчев:
- Наистина мизерията беше много голяма.
Христо Николов:
- В България не че е лукс, но имаш ток вода. А там - два часа има, пет няма.
Работниците са упълномощили иракски адвокат да води дело от тяхно име за обезщетения. Всички те са признати от от Международната организация по миграция за жертви на трафик с цел трудова експлоатация.
Чуй новините
Подкаст
