Студент с увреждане осъди Софийския университет

Младеж с увреждане осъди софийския университет за дискриминация. След
като за 12 години е кандидатствал и приеман 4 пъти в Богословския факултет, всеки път Людмил Велчев е бил принуден да се откаже, защото
сградата е недостъпна за него. И въпреки намесата на съда и Комисията
за защита от дискриминация, от университета обясняват, че нямат решение на проблема. Решение обаче има, и то не едно.

След като завършил семинарията, нормално последвал мечтите си и
кандидатствал в Богословския факултет. Завършил един семестър.

Людмил Велчев:
- Благодарение на колегите от семинарията, които ме носеха, но в един момент това повече не можеше да продължи.

След като приели нови закони за интеграция на хората с увреждания, Людмил пак кандидатства и пак се отказва. Сградата отново е недостъпна. На третия път, обаче подава жалба към Комисията за защита от дискриминация.

Людмил Велчев:
- Човек има право на образование, има право на труд е това са конституционни права и аз държа те да бъдат приложими.

В комисията Людмил все пак постига споразумение с университета, че градите ще бъдат адаптирани. И наистина доста факултети придобиват я рампи, я асансьори, я ремонтирани тоалетни.

Проф. Иван Петков - зам.-ректор на СУ:
- За съжаление обаче, специално в Бгословския факултет нищо не сме направили. Каквото и нещо да поискаме да правим. там трябва да поискаме разрешение едно и второ - сградата е паметник на културата.

Това обяснение, обаче не минало и университетът е осъден да плати 10 от исканите 118 хиляди лева обезщетение на Людмил. Но ще обжалват. Синодът имал идеен проект за цялостна реконструкция на сградата. Но за годините, докато той стане факт, предлагаме на университета няколко възможности.

Лифтът за колички е идеален за това стълбище. Синодът, обаче, ще трябва да възстанови задния си вход, запушен сега от магазин.

По-доброто решение, обаче откриваме в Археологическия музей. И тяхната сграда е паметник, но вместо да се оправдават, потърсили варианти и го намерили.

Инж. Надя Николова - ръководител на административен отдел:
- Това устройство на нас ни позволява да осигурим една достъпна среда за
хората с увреждания, без да нарушаваме самия паметник в неговата цялост.

Роботът, наистина е толкова добро решение, че Людмил ахна. А после за малко да се разплаче от яд.

Людмил Велчев:
- Ами вече можех да имам образованието, към което се стремя, да работя нормално и да бъда полезен човек на обществото.

И пак за сведение на университета. Не е необходимо да плащат и за асансьора, и за робота. Достатъчно е да представят проект пред Агенцията за хора с увреждания. Само е необходимо да имат желание за това.