Сезонът на киселото зеле

По това време на годината зелевите поля се превръщат в сечища и опустяват. Пазарите се заливат с камари продукция. Продавачите поемат функцията на консултанти и започват да раздават безвъзмездно ноу-хауто за втасването на зелето.

В някои части на родината са възприели тезата, че зелките могат кротко да си втасат до Коледа и без някой да им мъти водата. По време на постите обаче селата около Пловдив системно се озвучават с бълбукане.

Анкета:

„Както правиш виното - въртиш. Същото и със саламурата. Ако нямаш
канелка, пъхаш един маркуч и така."
„С маркуча го духаме. Слагам маркуча вътре и почвам. Става саламурата
и хубаво зеле излиза."

След като си наложи зелето, българинът някак се успокоява. Вероятно, защото е наясно какво ще го прави след няколко седмица.

Милиони български зелки чакат мига в който ще се превърнат в кисело зеле. Някъде по Коледа традиционалистите ще ги съчетаят с мазна осмянка. Поклонниците на американското ноу-хау ще ги добавят към пуйка, охранена с ГМО-царевица.

Анкета:

„Със свинско, агнешко и телешко."
„Можеш да му сложиш праз. Колкото повече компоненти, толкова по-хубаво става."
„С пуйка става много добре...Малеййй, злато става с парчета сланинка
около него."

Това е част от коледната идилия. Страшното идва напролет. Винаги се намира някой, на когото зелето му е омекнало и вече е ненужно. Тогава от канализацията и контейнерите за смет тръгва една ароматерапия, която се помни дълго.

„Миризмата - какво? Изхвърля се в обратната вода. Не е кой знае какво.
Просто, малко неприятна... Хвърляш я и... - Комшиите да му мислят? - Да."