Валентин Николов за днешните протести

Вече почти през ден се променят прогнозите във връзка с растежа, във връзка с това дали сме в рецесия или не, данните се отнасят до еврозоната и Европейския съюз. И това съответно налага всички държави да преосмислят реформите, които са започнали или които още не са започнали и трябва да проведат. Разбира се, някои го правят под натиска на Международния валутен фонд, други, като нас, се опитваме да го правим сами, това заяви в студиото на "Денят започва" Валентин Николов, заместник-председател на Комисията по икономическа политика. Пенсионната реформа е гласувана още миналата година. Това е договорено в Тристранния съвет. Ние просто ускоряваме тази реформа, посочи той.

Валентин Николов: "Какво всъщност правим спрямо хората, които сега ще се пенсионират или в бъдеще? Първо, това е добро за сегашните пенсионери. Защо? Защото в момента държавата участва с не малко пари, които са ваши, мои и на всички хора, които даже ще излязат днеска на протест, за да можем да покрием този дефицит. Тоест ще имаме възможност да увеличаваме пенсиите в един краткосрочен период, а не само да стоят на това ниво. Второ, всички, които ще се пенсионират след 2016г., ще имат възможност за по-достойни пенсии. Да, има и хора, които ще бъдат пострадали от ускоряването на тази пенсионна реформа, повтарям – ускоряването, защото тези, които трябва да се пенсионират следващата година, по-следващата - ще бъдат ощетени, защото трябва да работят още с една година. Разбира се тези, които са на работа в момента и искат, имат възможност физическа да продължат трудовата си дейност, може би ще бъдат благодарни. Тези, които в момента са безработни и които са се надявали, че следващата година ще бъдат пенсионери, наистина няколко десетки, няколкостотин хиляди със сигурност ще бъдат ощетени."

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водеща Жени Марчева:
Добро утро отново. Здравейте. Вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Единадесет минути изминаха след 8 часа. Надявам се, вече сте будни. Пожелавам ви един успешен и спорен работен ден. За живеещите в София, ако вече сте гледали нашите новини, планирайте си добре времето, защото, знаете, днес ще се проведе националният протестен митинг на двата синдиката - на КТ "Подкрепа" и КНСБ, който е под надслов
"Не на промените в пенсионната реформа". В същото време продължава и стачката на зърнопроизводителите. Вчера те не се разбраха с министъра на земеделието Миросвал Найденов. Днес е и седмият ден от стачката в Българските държавни железници. В ранния следобед се очаква за първи път от началото на тази стачка ръководството на БДЖ и синдикатите да седнат на масата на преговорите. Предстои да видим какво ще излезе от тези първи
преговори. Добро утро казвам на Валентин Николов, депутат от ГЕРБ,
заместник-председател на Парламентарната комисия по икономическа
политика, енергетика и финанси, член на Парламентарната комисия
по бюджет и финанси. Г-н Николов, с риск да досадя, но да започнем с първопричината за днешните протести на двата синдиката. Миналата година правителството се договори със синдикатите и работодателите, разбира се, да започне увеличаване на пенсионната възраст от 2021 година. Какво наложи тази промяна на плановете с цели 9 години?

Валентин Николов:
Добро утро на вас и на вашите зрители. Какво наложи? Ами, виждаме, че всички финансови институции и всички, които се занимават с еврозоната, вече през ден почти си променят прогнозите във връзка с растежа, във връзка с това дали сме в рецесия или не, говоря за еврозоната и Европейския съюз. Това съответно налага всички държави да преосмислят всички реформи, които са започнали, или които още не са започнали, а трябва да проведат. Разбира се, някои го правят под натиск на Международния валутен фонд, други, като нас, се опитваме да го правим сами. Аз искам да се разбере нещо във връзка с това, което направихме. Пенсионната реформа е гласувана още миналата година, това е договорено в тристранния съвет. Под, така, бих казал, пожелателното от Европейската комисия, написано в това да ускорим реформата, под актюерските разчети, които ние прегледахме, ние просо ускоряваме тази реформа. Какво всъщност правим спрямо хората, които сега ще се пенсионират или в бъдеще? Първо, това е добро за сегашните пенсионери. Защо? Защото в
момента държавата участва с немалко пари, които са ваши, мои, на
всички хора, които даже ще излязат днес на протест, за да можем да покрием този дефицит. Тоест ще имаме възможност да увеличаваме пенсиите в един краткосрочен период, а не само да стоят на това ниво. Второ, всички, които ще се пенсионират след 2016 година, ще имат възможност за по-достойни пенсии. Да, има и хора, които ще бъдат пострадали от ускоряването на тази пенсионна реформи, повтарям, ускоряването, защото тези, които трябва да се пенсионират следващата година, по-следващата,
разбира се, ще бъдат ощетени, защото трябва да работят още с една година. Е, разбира се, тези, които са на работа в момента и искат да имат възможност, физическа, да продължат трудовата си дейност, може би ще бъдат благодарни. Но тези, които в момента са безработни и които са се надявали, че следващата година ще бъдат пенсионирани, наистина няколко десетки. . . стотин хиляди, със сигурност ще бъдат ощетени.

Водеща:
Сега, тъй като няколко пъти употребихте думата ускоряване на реформата, кажете откровено, грешка ли допусна правителството, когато преди около година се отказа от по-радикални промени в пенсионната ни реформа? Да, вероятно и тогава, ако такова решение беше взето, щеше да има протести, но пък щеше да бъде по-честно спрямо хората, които се пенсионират, щеше да бъде по-предвидимо за хората, на които им предстои да се пенсионират.

В. Николов:
Знаете, в тристранния съвет правителството защитаваше наистина реформи, които трябваше да почнат от сега, тоест по-кардинално. Тогава бяха убедени във връзка с това, че наистина трябва да е по-честно, в смисъл - да има предвидимост, хората да зная кога ще бъдат пенсионирани. Но тогава всички очакваха, че Европа ще има един предвидим растеж. България
знаете, че беше предвидила за 2012 година от порядъка на 4 процента растеж на брутния вътрешен продукт. В момента корекциите, последните, на 2.3 процента, а някои предвиждат доста по-малък растеж за България, а еврозоната, че влиза в рецесия. Тоест не само дали влиза в рецесия, проблемът вече стои там дали ще успеем да опазим еврозоната. Оттам нататък стоят много въпросителни пред Европейския съюз. Как да кажа, ако ние запазим сегашното положение и 2 милиарда дефицит не само, а
държавата участва и с тези 12 процента, които бяха измислени, когато икономиката беше в съвсем друг цикъл, с тези 12 процента. . . тоест близо 4 милиарда държавата участва именно в този солидарен стълб. Тези 4 милиарда, вместо да бъдат вложени в икономиката, да създадем работни места, да можем да мултиплицираме именно тези пари, за да може да имаме по-голям растеж, ние трябва все повече да ги увеличаваме, за да можем да
покриваме този дефицит. Аз мисля, че без реформи, кардинални, наистина няма как. Тоест именно ситуацията в Европа принуди България да търси други мерки, именно други мерки. Знаете, от друга страна, ние дадохме повече пари на образование, на здравеопазване, на култура, защото знаем, че там именно е потенциалът за растеж на икономиката.

Водеща:
Сега, чудесно знаете, че синдикатите много силно се съмняват в ефекта от това, което предлагате, вдигането на възрастта за пенсиониране с една година от 1 януари 2012 г. Но аз ще ви цитирам мнението на бившия директор на НОИ Йордан Христосков, който казва така - първо, не е редно тази промяна да се прави в дванадесет без пет, второ, цинично е да се твърди, че увеличаването на възрастта за пенсиониране ще гарантира
по-високи доходи на хората с минимални пенсии.

В. Николов:
Въобще не е цинично. Наистина, в краткосрочен план ефектите са минимални. Даже те, ефектите, всъщност се изтриват с вдигането на минималната пенсия, която от 137 става 145 лева. Но в средносрочен план - 2016 г., ние очакваме балансиран бюджет в НОИ. Оттам нататък започва. . . дори тези пари, които ще се формират като излишък, така да го кажем, ще бъдат всъщност раздадени именно на пенсионерите. Особено тези, които се
пенсионират тогава, няма да имат и таван на пенсиите. Така че ефектът със сигурност е ясен. Синдикатите го осъзнават това. Разбира се, те донякъде може би трябва да се сърдят, че наистина е направено дванадесет без пет. Да, но ние затова сме управляващи, за да носим своята отговорност. За съжаление всички, които са реформатори, не биват долюбвани, именно когато правят тези реформи, но това са непопулярните мерки. Нямаме друг
вариант, всички го разбират. Разбира се, диалогът малко пострада, но аз съм сигурен, че ние желаем този диалог със синдикатите и ще търсим вариант той да продължи, защото. . .

Водеща:
Желаете диалога със синдикатите.

В. Николов:
Желаем го, разбира се. Разбира се, че го желаем.

Водеща:
Видяхте се преди минути във фоайето тук с г-н Димитров. Със сигурност синдикалните лидери и хората въобще, които днес ще протестират пред Народното събрание, ще настояват на това дали вие, дали ваши колеги и депутати от групата на ГЕРБ, да излязат пред Народното събрание и право в очите да им обяснят каква е ситуацията. Хайде в аванс да разберем какво точно ще кажете на протестиращите днес. Вероятно ще излезете, за да ги видите.

В. Николов:
Разбира се, аз бих излязъл на протест с абсолютно всички хора, дори в БДЖ, защото наистина се засягат техни изконни права. Проблемът е друг, че много по-рано е трябвало да протестират, защото това, което се е вършило в БДЖ и ощетяване на абсолютно всички нас именно като граждани, влошаване на условията на превозване, също в НОИ, по същия начин, защото всички разчети, които са правени тогава, и всички мерки, които
са взети, доведоха до този огромен дефицит, без да се предприеме каквото и да било. . . Наистина гражданите са прави, наистина засягаме права на много хора, но просто няма друг вариант, наистина няма друг вариант. Другият вариант е да изчакаме още година-две и след това под натиска на Международния валутен фонд мисля, че ще направим абсолютно всички реформи, и то без протести, но тогава ще бъдат много болезнени.

Водеща:
Няма друг вариант, казвате. Смятате ли обаче, че днешните протести, кой знае, те може да продължат и утре, и вдругиден, и по-вдругиден, застрашават стабилността на кабинета?

В. Николов:
Всичко зависи от хората, дали искат да имат кабинет, който да ги води наистина към стабилен бряг, или просто искат някакъв хаос. Аз доколкото разбрах, синдикатите не искат оставката на никой, не искат падане на кабинета.

Водеща:
Така каза г-н Димитров.

В. Николов:
И мисля, че това е отговорното поведение. Наистина гражданите е хубаво да покажат своето отношение. Но аз мисля, че те трябва да покажат отношението към това, което се е случвало до момента. Защото сме доведени дотук, за да правим тези кардинални реформи. . .

Водеща:
Г-н Димитров в аванс ви отговори. Той каза - напротив, когато е трябвало, ние сме протестирали.

В. Николов:
Може би, това е неговата оценка. Аз мисля, че е трябвало наистина да протестират много повече и да се чуе много повече. Защото 1000 вагона от БДЖ ги няма, 270 милиона загуба, при условие че загубата, която е калкулирана от "Кремиковци", още не е отписана, тя още всъщност стои като един вид бъдещи вземания. Така че БДЖ е в много тежка ситуация. Там не виждам просто накъде може да мръдне мениджърският екип в задна посока. Мисля, че назад не може да се върви. Но напред мерките, които трябва да се вземат, наистина е хубаво. . . и доколкото знам, днес ще
започне диалог, слава богу. Аз мисля, че синдикатите са разумни и ще се постигне един диалог за това, което трябва да се случи в БДЖ. Относно пенсионната реформа. Също категорично мисля, че няма друг начин. Другият вариант е следващата година с 2 години да го вдигнем, но след диалог.

Водеща:
Колегите ви от парламента от опозицията са готови да атакуват тези промени в Конституционния съд. Това притеснява ли ви?

В. Николов:
Аз не мога да коментирам решенията. . . Конституционния съд. Разбира се, те са в правото си да ги атакуват, няма нищо лошо. В крайна сметка следват се правилата на демокрацията. Когато демокрацията не е засегната, аз винаги приветствам всяка една мярка. Така че нека да видим какво ще реши Конституционният съд и те дали ще ги атакуват. Но, от друга страна, аз мисля, че след време хората ще оценят това, което сме направили. Както
виждате, Естония върви напред. Естония направи болезнени реформи
още в началото. Тя дори намали доходите с 20 процента на повечето. . . дори на пенсионерите и на заетите в администрацията. Виждаме Естония къде е днес. Нека да направим това и ние. Нека ние бъдем тези, които. . . ако Европа предприеме някакви други действия, примерно Европа на две
скорости, нека да бъдем в първата скорост, а не във втората.

Водеща:
Като казвате за болезнени реформи, неизбежно ли е държавните служители, полицаите, военните да поемат от собствения си джоб личните си осигуровки, нещо, за което вчера говори и премиерът Борисов? Доколкото разбирам, това нещо има подкрепата и на финансовия министър Симеон Дянков.

В. Николов:
Ами, аз мисля, че пред конституцията и пред държавата всички трябва да сме равни. Така че това може да се обмисли. Аз мисля, че е редно това да се случи. Разбира се, след като се направят разчети, така, и какви заплати след това трябва да получават, защото знаем, че бяха. . . едно време, когато бяха направени, така че да не внасят осигуровки, заплатите им бяха намалени на всички държавни служители. Но при всички случаи наистина всички трябва да поемем това бреме на тази криза, която наистина е
безпрецедентна от Втората световна война насам.

Водеща:
Вчера Симеон Дянков не скри, че е скептик за това, че това предложение - държавните служители, военните и служителите на МВР да поемат осигуровките си, ще получи парламентарна подкрепа. Да разбирам, че по-скоро опровергавате тези негови съмнения?

В. Николов:
Не, защо? Аз точно това казвам, че наистина всички трябва да сме равни, тоест всички трябва да внасяме своите осигуровки и всички трябва да поемем както. . . трета категория труд, както направихме, и първа, втора също повишаването на годините с една. Всички просто трябва да сме равни. И мисля, че и те трябва да плащат своите осигуровки. По този начин и НОИ ще може много по-правилно да планира своите приходи.

Водеща:
Всъщност друга важна промяна, която предлагате, мнимите инвалидни пенсии да се връщат, ако, разбира се, в съда бъде доказано, че те са такива, че те са неправомерно взети. Любопитно ми е какво е вашето обяснение, как при над 2 милиона пенсионери в България, въпросните инвалидни пенсии са над 400 000?

В. Николов:
Аз мисля, че са 700. Ами, как? Как да ви кажа, имаше един период, когато се разрешаваше на хората в неравностойно положение, да кажем така, да могат да си купуват без акциз кола. Помните, това беше 2000-2001 г. В Холандия знаете ли какво казаха, защото най-много коли оттам се купуваха, казаха - вие имате страшно много инвалиди. Защото всички хора отиваха и оттам купуваха коли. Това е злоупотреба, злоупотреба, категорично мога да кажа, че това е злоупотреба. Дали чрез подкупи, дали по друг начин, но реално погледнато се злоупотреби с доверието на
всички други хора. Така че категорично нека НОИ се произнася за
това дали един човек е инвалид или не е инвалид. При произнасянето, разбира се, това трябва да отиде в съда и, разбира се, че както майките, знаете, протестираха, че трябва да връщат пари, така и тези хора трябва да връщат пари, защото тези пари са наши, на всички нас.

Водеща:
Колкото до тези, ако се случат, предстоящи реформи и в сферата на Министерство на отбраната, и в сферата на МВР, знаете колко силна е съпротивата, и това е факт, така е било през годините, срещу всякакви реформи там, срещу отнемането, нека откровено да си го кажем, на привилегиите, с които се ползват хората, служители в тези министерства. Готова ли е ГЕРБ да устои на тази съпротива, защото тя наистина ще бъде сериозна и този път?

В. Николов:
Категорично сме готови да устоим на тази съпротива, защото сме убедени, че това е за доброто на нашата държава. Аз казвам, че в средносрочен план всички ще бъдат благодарни на хората, които предприеха тези реформи. А това. . . Затова се наричат непопулярни мерки, защото те не са популярни сред хората и хората няма да ги приемат веднага, те трябва да ги усетят.
Наистина няма да ги усетят следващата година, но ще ги усетят в 2016-2017 г. От друга страна, хората, които се возят по железниците, след време, когато се возят в бързоскоростни влакове, също ще оценят това, което сме направили. Защото, за да може БДЖ да усвоява от оперативна програма "Транспорт", тя трябва да покаже, че може да се разплаща със своите кредитори. Това е категорично. Така че ние, ако искаме там да имаме един
комфортен транспорт, както е в Европа, ние трябва да направим тези реформи. Това е и в пенсионната система, това е навсякъде - реформи. И това е бъдещето на България, само след реформи.

Водеща:
Колкото до стачката в БДЖ, споменахте, че днес от началото на стачката за пръв път ръководството на БДЖ и синдикатите ще седнат на масата на преговорите, пък ще видим какво ще се случи, но ако стачката продължи, всъщност какъв е изходът за БДЖ, ще има ли победители и победени?

В. Николов:
Ами, победените сме всички ние. От това зависи дали ще бъдат докрай направени тези. . . тази оптимизация както на транспорта в БДЖ, така и на състава в БДЖ. Знаете, че когато и фалира "Кремиковци", де факто не се оптимизира съставът и на "Товарни превози". Така че това е ясно, че натам отиват. . . синдикатите го осъзнават това. Разбира се, те са длъжни да защитят правата на работещите. Но БДЖ е в технически фалит от 2008 година. Ако искаме да не влезе в несъстоятелност, да вземат мотрисите от
кредиторите, ако не искаме хората, които сега се возят в БДЖ, да сменят в алтернативен транспорт - било автобусен, ние просто трябва да направим максимално бързо. . . И надявам се след тези преговори вече нещата да тръгнат в една положителна насока. Но искам да ви кажа и друго нещо. Вчера бяхме с една италианска голяма фирма, която иска да инвестира не в Румъния, а в България, за ремонт на вагони, не само на вагони, на тролеи и
т.н., мотриси. Те казаха така - ние избрахме България, първо, заради данъчната система, второ, заради това, че вие сте решени да правите големи реформи и ние знаем, че това ще бъде стабилна пенсионна система и стабилна финансова система. Те ще вложат няколко милиона евро тук, в България. Изнасят цялото си производство от Италия, защото там нещата са доста зле, знаете. Така че ето го ефекта. Ето, хората веднага усещат, че България върви към добро, говоря за инвеститорите. Те ще дадат работни
места. Именно това целим ние. И мисля, че това ще бъде оценено съответно и от хората.

Водеща:
Колкото да зърнопроизводителите, които днес продължават да протестират, стачка за съхранение на сектора или стачка за запазване на привилегиите, както казва министър Найденов?

В. Николов:
Аз лично мисля, че животновъдите и тези, които отглеждат зеленчуци, бяха ощетени последните години, защото национални доплащащия там нямаше. Имаше само европейски. . .

Водеща:
И сега на тях ще им се даде повече.

В. Николов:
На тях ще им се даде повече. Разбира се, това ще ощети част от зърнопроизводителите, но не толкова ще ги ощети, защото знаем, че преди няколко години те получаваха 450 милиона, сега получават милиард и 100 и няколко милиона. Така че аз не виждам те да са ощетени. Те просто разчитаха на едни предварителни преговори за 550, мисля, милиона национални доплащащия, но в крайна сметка ситуацията беше друга тогава. Сега, за бъдат дадени, ние трябва да режем отнякъде. Нека кажат откъде искаме да срежем - от образованието, от културата, къде точно, защото
тава са национални доплащащия, тоест от това, което формират нашите данъци. Ние искаме да развием образованието, културата. Разбира се, те няма да бъдат ощетени, аз съм сигурен, защото имат над милиард и 150 милиона, мисля, в сектора, който. . . ще се налее именно по европейски програми и по национални доплащания.

Водеща:
Чухте ли вчера какво каза финансовият министър Симеон Дянков, че до 6 месеца е много вероятно еврозоната да не съществува и да се създаде един нов фискален съюз - шест държави от еврозоната, плюс България и Швеция. Вероятно ли е това да се случи?

В. Николов:
Ами, ако ние устоим на това, което сме започнали, устоим финансовата стабилност, ние сме показали вече няколко години, разбира се, и при предното правителство, което формираше излишъци, тази финансова стабилност не е само, как да кажа, наша заслуга, но заслугата е, че я продължихме и я отстояваме. . . Аз мисля, че България заслужава мястото сред първите.

Водеща:
Да обобщим на финала това, което казахте в изминалите минути - няма да отстъпите, няма да оттеглите внесените промени?

В. Николов:
Аз бих отишъл сред хората да протестирам и аз, защото бих протестирал срещу това, което се е случвало до момента, реформите, които не са се случили в минали години, и това, което, бих казал, е едно разграбване на структуроопределящи сектори, бих протестирал. Аз категорично казвам, че няма да отстъпя и ще отстоявам своята позиция, а, сигурен съм, това ще
го направи и групата, и премиерът.

Водеща:
В същото време казвате - хубаво е синдикатите да се върнат на масата на преговорите?

В. Николов:
Да, също и ние. . . Ние приветстваме винаги диалога. В диалог се решават наистина проблемите на всяка една държава, с аргументи.

Водеща:
Казват, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. . .

В. Николов:
Да.

Водеща:
Ще убият ли реформите управлението на ГЕРБ, или ще го направят по-силно?

В. Николов:
Държавата ще направят по-силна. ГЕРБ е силен, но държавата ще направят по-силна, ще я направят по-уважавана, по-предвидима и, разбира се, по-респектираща в Европа.

Водеща:
Добре. Благодаря ви за този разговор.

В. Николов:
И аз ви благодаря.

Водеща:
Валентин Николов, депутат от ГЕРБ.