една индийка на 21, родена и израснала тук, ни припомня с фотоизложба за красивото в България. Изложбата и е подредена в Националната библиотека до 9 ноември, организатори са клуб Приятели на Индия в България. Фотосите ще обиколят и други български градове, а след това заминават за Индия.
Малвика - тя е щастливка. Тук е една от нас. В Индия казват същото. Бог знае защо в стремежа си да проникне в неуловимото за страничния наблюдател, тя ни вижда като чаровна страна, пленяваща чужденеца с топлотата на къщите си. Може би защото е внучка на големия приятел на България професор Рамакришна Каушик, автор на първия и единствен досега санскритско-български речник.
Засега е бакалавър на Делхийския университет, но е стажувала вече и в Си Ен Ен. Печели студентски фотографски конкурс в Раджастан, пише стихове, представени в Брюксел. Под всеки от фотосите й има поетичен текст. Говори сигурно чисто индийската й кръв, която отваря душата и ума й първо за добротата и красотата. Тя продължава да учи в Индия, но фотосите й пътуват по света. Не е ли всъщност Малви посланик на България.