С настъпването на Новата година, във всеки от нас се раждат нови надежди, нови цели и мечти. Наш екип беше на гости в Дома за хора с увреждания в село Долно Драглище.
С настъпването на Новата година, във всеки от нас се раждат нови надежди, нови цели и мечти. Наш екип беше на гости в Дома за хора с увреждания в село Долно Драглище.
Тази история е за борбата и за справянето с изненадите в живота. Това е Нина. Едва на 12 годинки, тя губи единия си крак. Има син, дъщеря и три внучки, но не желае да им е в тежест.
И от седем години живее в Дома за хора с увреждания в Долно Драглище. Но не мислете, че се самосъжалява. Напротив- не остава без работа и така се чувства щастлива. В стаята й всичко е изработено от самата нея.
Нина: "Аз съм останала без майка на годинка и 3 месеца. Гледала ме е баба ми. Едната ми леля- на баща ми сестра, тя беше много находчива, и много работи съм научила от нея."
Често подарява нещата, които изработва. Плете, бродира, прави дори къщички за кукли...
Нина: "Модели вадя много често от интернет. То лесно няма! Колкото е по-трудно, толкова е по-приятно, толкова е удоволствието по-голямо."
За Нина 2011-та е била доста тежка година- след падане, си чупи крака и от шест месеца е на инвалидна количка. Но посреща новата 2012-та с много надежда. И една голяма мечта.
Нина: "Най-голямата ми мечта ми е била да имам собствено жилище. И тук много често се майтапя с хората, че ей там-горе на баира, ще си направя една къщичка! Стига да ми паднат от някъде малко пари. Аз не съм се предала, и няма и да се предам! Поне докато ръцете ми са здрави, очите ми виждат и мога да се занимавам с нещо."
Тръгваме си, а Нина продължава с работата си- плете поредния шал- и той ще е за подарък.