МВР е по следите на хакерите, които вчера и днес атакуваха сайтовете на НАП, образователното министерство и МВР, където беше разпространена информация за ареста на главния прокурор. Хакери атакуват все повече институции у нас. Само за миналата година кибератаките срещу институции и обикновени потребители са над 700. Под прицел са били 41 държавни и общински органи. Целта на проникванията е извличане на информация и злепоставяне, отчитат от Центъра за киберсигурност.
Тенденция в атаките срещу държавни органи у нас е създаването на т.н. "фишинг сайтове" - фалшиви копия на сайтове на национални и търговски банки, поддържани от български IP-адреси.
Васил Грънчаров, директор на Центъра за киберзащита - ИА "ЕСМИС": "Това е копие на истинския сайт със съвсем незабележима промяна в това нещо. Като идеята на създаването на тоя "фишинг сайт" е да бъдат измамени потребителите на тая банка и по тоя начин да бъдат принудени, заблудени да направят съответни преводи и да се реализират печалби от страна на атакуващите".
Атаките към държавни и общински учреждения са от различен тип. Зловреден софтуер, създаване на фишинг-сайтове и не на последно място - опити за директно проникване до сървърите.
Атаките от началото на годината у нас са 39, а през януари миналата са били 54, отчитат от Центъра за киберзащита у нас. Засегнати са 39 300 IP-адреса и 41 институции.
Хакерите атакуват чрез изпращане на зловреден софтуер (40%) и заливане с милиони заявки (18%). Качват оскърбително съдържание и осъществяват измами (14%). Опитват непозволено проникване (9%) и извличане на информация (4%).
Борис Гончаров е експерт по информационна сигурност. Казва, че най-популярната атака срещу институции е т.н. "отказ от услуга". В деня на местните избори през октомври миналата година сайта на ЦИК беше атакуван с 530 милиона заявки за 8 часа.
Борис Гончаров, експерт по информационна сигурност: "Аnonymous го използват много често като метод на атака, "Ислямска държава" го прави същото нещо. На държавни, военни и различни структури, които се занимават с кибер операции".
Бедата е, че в такъв тип атаки най-често участват и компютри на обикновени потребители, без те изобщо да подозират.
Борис Гончаров, експерт по информационна сигурност: "Тези компютри се включват в една огромна мрежа, си представете, от милиони компютри, така наречените "зомбирани компютри", ботове, и те се използват от специален софтуер, който ги командва и ги направлява, т.е. имат един сървър, който им казва какво да правят и, да речем, в някой ден казват - ок, днес в еди колко си часа атакувайте този IP-адрес или този уеб сайт със заявки, да речем".
Можем да се защитим, като инсталираме новите настройки за сигурност, които ни препоръчват различните интернет-приложения. Например - безплатно приложение за телефона, което генерира уникален код, за да влезете в електронната си поща.
Борис Гончаров, експерт по информационна сигурност: "При вписване във вашата уеб базирана електронна поща ще ви поиска освен потребителско име и парола, ще ви поиска и този код, вие го въвеждате и съответно тогава влизате във вашия ресурс".
Атаките от снощи срещу сайтовете на МВР, МОН и НАП са типичен пример за злепоставяне - на главната страница на сайтовете бяха качени фалшиви съобщения за арест на главния прокурор и фотоколаж на новия образователен министър. Сигурността, обаче, казват експертите, не е гарантирана. Цикълът атаки - защита е непрекъсната битка.
КС отхвърли искането на Апелативния съд във Варна за мандатите на тримата големи в съдебната система
Конституционният съд разглежда решението на парламента за мерки срещу скъпите горива
Правосъдният министър ще внесе предложение за дисциплинарно производство срещу Емилия Русинова
Софийската районна прокуратура настоява за спешни мерки срещу новите наркотици
94 долара за барел след обявеното от Тръмп двуседмично примирие с Иран