Възможно ли е споразумение между Анкара и Брюксел, кои са "против" и кои "за"?

На предишната среща на върха беше постигнато едно единствено споразумение - така наречения план един вътре, един вън, който предвижда Турция да приема всеки бежанец, който е връщан от Евросъюза, а в замяна да приемем бежанец от Сирия. Но Анкара постави и нови искания - удвои сумата за мигрантите от 3 на 6 милиарда евро, поиска и ускоряване на преговорния процес на присъединяване и най-спорното искане - отпадане на визовия режим за близо 80 милиона турски граждани от юни месец.

Сделката с Турция среща остро опозиция както извън Европейския съюз, така и вътре сред самите страни-членки. Отвън критиките са, че тя не отговаря на международното право, което забранява масово депортиране на чужденци.

А вътре в съюза се оформи опозиционен лагер от няколко държави Австрия, Кипър, Франция, Унгария, Испания и България. Всяка от тези държави има своите мотиви. Франция и Испания имат съображения, свързани с човешките права, Унгария традиционно е против планове за задължително разселване, Австрия се опасява от увеличение на турското малцинство при падане на визите, а България иска защита и за нашите граници.

Най-трудно преодолим е Кипър, където от години стои проблемът с отказа на Турция да признае републиката, заради което бяха замразени и 8 преговорни глави. Германският канцлер Ангела Меркел продължава да вижда сделка с Турция като най-добрият начин за справяне с кризата.

Ангела Меркел - канцлер на Германия: Прилагането на предложението за споразумение между Евросъюза и Турция ще доведе до унищожаване на бизнеса на трафикантите през Егейско море и вместо това има една законна алтернатива, която е по-безопасна за бежанците и лесна за контролиране от Европа. Oтварянето на преговорни глави не е толкова трудно не заради нас, а заради нерешения проблем с Кипър, утре имаме още работa по този въпрос. Това, което е важно, е че няма да има промяна в условията, които Турция трябва да изпълни за визова либерализация.

В опит да постигнат консенсус за сделката от Брюксел са изготвили ново проектоспоразумение, което е цитирано от редица медии. В него е направен опит да се преборят законовите пречки пред сделката. Разселване на мигранти е определен като временно и извънредно, записано е и, че всеки върна в Турция ще бъде под протекцията на международното право.

Предприема се обаче по-мек подход спрямо Анкара по отношение на изискванията за свободен от визи режим и Турция трябва да изпълни критична маса от условията, като съдебна реформа, а не всички 72 точки. В отговор на заплаха на Кипър да блокира сделката ако Турция продължава да е против обединението на разделения остров, комисията предлага да бъдат условно отворени 5 глави от преговорния процес.

Политически сложната сделка с Анкара допълнително е заплашена от провала на партията на германския канцлер Ангела Меркел на регионалните избори този уикенд, които бяха считане за своеборазен референдум за политиката й спрямо бежанците. Остава и сянката на терористичния акт в Анкара от неделя.