Начало
назад
Експерти: България трябва да разчита на общоевропейско решение за бежанците
Споразумението между Турция и Европейски съюз, което трябва да спре потока от мигранти от Турция през Егейско море към Европа е първото ефективно действие за справяне с бежанската криза. Това коментираха в студиото на "Денят започва" директорът на Института за икономика и международни отношение Любомир Кючуков и социалния антрополог Харалан Александров. Анализаторите се обединиха и около мнението, че мярката е закъсняла, но българите трябва да разчитат именно на общо европейско решение на кризата.
Любомир Кючуков обясни, че проучването е представително за страната. Констатацията е, че има страхове, но няма омраза към чужденците. Обществените отношения са доминирани от много страхове. Основните от тях са свързани с икономическото и социално положение в страната и със заплахите от международния тероризъм. За Кючюков е изключително важен отговорът, че по-голямата част от българското население вижда решението на този проблем единствено на европейско ниво.
Половината от българите смятат, че нито една страна не може сама да се справи с този проблем и решението трябва да се търси на ниво Европа. Доста интересен факт е, че независимо от обстоятелството, че има страхове, на въпроса как трябва да се допускат бежанците в ЕС 83% не отговарят, че не трябва да се допускат, а казват, че това трябва да бъде регламентирано в полето на правото. Това показва едни разнопосочни настроения, объркано обществено съзнание, доминирано от страховете.
Според Харалан Александров, два са факторите от това, което той наблюдава. Когато сме си дали сметка, че предизвикателството е по-голямо от капацитета ни да се справим с него, от количествения фактор – изведнъж започнаха да изглеждат страшно много и когато сме си дали сметка колко малко ги познаваме. Социалният антрополог се съгласи, че българите в преобладаващата си част не мразят някой просто защото е различен, но се страхуват и страхът е естественото отношение към това, което не познаваме и това, което не разбираме. Като цяло нашият свят е тежко доминиран от неизвестност и непредсказуемост.
Тя нараства експоненциално в последните години и това е страничен ефект от глобализацията, късната модернизация и ускоряването на медийните комуникации. Естествената емоционална реакция на тази непредсказуемост е повишена тревожност, която наричаме страх. В този смисъл не трябва да се чувстваме виновни и притеснени за това, че се страхуваме, нито пък трябва да се плашим от това, по-скоро трябва да се опитаме да разберем природата на това, което се случва, да го изследваме, да го подредим, да го диференцираме, да имаме яснота.
