Гледането при закрити врата на дела, по които са приложени данни от специални разузнавателни средства, е порочно, категоричен е председателят на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров. Той разкри, че през 2011-та в града и околностите му обект на особено внимание са били 483-ма души. 29 от тях сами са пожелали да ги следят, за да си гарантират сигурността.
Гледането при закрити врата на дела, по които са приложени данни от специални разузнавателни средства, е порочно, категоричен е председателят
на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров. Той разкри, че през 2011-та в града и околностите му обект на особено внимание са били 483-ма души. 29
от тях сами са пожелали да ги следят, за да си гарантират сигурността.
Шефът на окръжните магистрати уточни, че е издал разрешения за подслушване и следене предимно за организирани престъпни групи, трафик на наркотици, фалшифициране на пари, убийства и изнудване. Дълбокото убеждение на Цацаров е, че прокуратурата, полицията и ДАНС не са прекалили с исканията за използване на СРС, а той не е бил особено аткивен в издаването им.
Сотир Цацаров – председател на Окръжния съд - Пловдив: „Ако направим една груба сметка – по данни от последното преброяване в областта има около 680 000 души. Това означава, че едно на 1391 лица е било следено, подслушвано и т.н.”
Обектите на внимание за службите са били наглеждани по всички позволени от закона способи. В някои случаи внедрени лица са извличали информация от извора. Като тенденция съдът отчита, че исканията и разрешенията за СРС-та са намалели в сравнение с 2010 година. За сметка на това са се увеличили процентно годните за съдебен процес доказателства, получени по секретен път. Покрай радостните тенденции Цацаров порица системата.
Сотир Цацаров – председател на Окръжния съд - Пловдив: „За цялата 2011 година законодателната уредба не помръдна и сантиметър. Тя не помръдна и по отношение на Закона за защита на класифицираната информация.”
Сотир Цацаров допълни, че най-големият дефект в този закон е гледането при закрити врата на дела, при които се ползват доказателства, събрани със специални разузнавателни средства. Според него това е абсурдно, защото фактите не са държавна тайна, а се крият от електората, който плаща за достъпа до тези данни.