Цветана Паскалева представи филмите си за Нагорни Карабах

Българският журналист Цветана Паскалева, която понастоящем живее и работи в Армения, представи пред българската публика два от филмите си, посветени на конфликта в Нагорни Карабах. Колекцията й „Раните на Карабах“ се състои общо от 7 филма, преведени на 6 езика, които ще бъдат представени в Европа и САЩ.

През 1991 година Цветана Паскалева е аспирант в Москва в специалността театрална режисура. По това време разбира, че бившата съветска армия и азербайджанските специални части депортират насилствено арменски села в Нагорни Карабах. Твърдо решена да отрази събитията, Цветана успява да стигне до горещата точка. Без да знае, че войната ще продължи толкова дълго – и тя ще остане до края. Проследява войната до 1994-та година. Камерата й запечатва разграбени, разрушени арменски села, свидетел е на цялата операция „Кръг“.

Цветана Паскалева: "Искам света да знае за предизвикателствата, за трагедията, за унищожителната сила на една война и това е едно предупреждение към нас – никога повече да не пристъпваме към нещо подобно, да намерим сили и начин да се разбираме по друг начин. Това е начинът, моя апел към всички тези политици, които все още не могат да разрешат съдбата на карабахския народ, статуса на Карабах, който до ден днешен не е решен."

За един период живее в подземна част на военна болница и вижда с очите си кървавото лице на войната с жертвите и ранените. Това, което снима през цялото време е нейната документална истина за карабахския народ. Която тя преживява със сърцето и душата си. Признава, че отразява събитията като човек, който не остава безразличен към страданието на другите.

Цветана Паскалева: "Човек, който плачеше със сълзи когато умираха деца, когато се сипеха бомби, когато имаше ранени, убити, когато превързвах хората, когато страдах, че не мога да помогна, защото нечий живот е издъхнал е свършил."

С три смъртни присъди зад гърба си, които получава заради репортажите и филмите си.

Цветана Паскалева: "Благодарение на мен бяха спасени много човешки живота, много пленници,към хуманно отношение,апелирах към тях. И ги предават на нужните власти. Аз мисля, че не бива да се наказва един документалист, един журналист, когато той рискувайки живота си, без оръжие само с камерата се оказва на бойното поле."

След войната Цветана получава медал за храброст, става Герой на Армения и званието Полковник на Карабхската армия. Тя е и първият чужденец, който получава гражданство в Армения. Признава също, че най-приятно е да получиш цветя като награда за твоя труд.