Историята на паметника на цар Освободител

Краят на 19 век. Млад скулптор от Флоренция решава да участва в конкурса за паметник на цар Александър Втори, който завинаги ще го свърже с българската история. Международното обявление достига до всички страни в Европа, Азия и Америка. Изпратени са 32 проекта, сред които изненадващо дори на турчин. Инициативата за изграждане на паметника е на Поборническо-опълченското дружество. Създаден е специален комитет от елита на България с почетен председател самият княз Фердинанд.

Доц. д-р Мартин Иванов - председател на ДА "Архиви":
- Моментът, когато стартира тази инициатива е една от най-тежките години - 1899 година - Дуранкулашките събития, въвеждането на натуралния данък, България е в доста тежко икономическо положение, при което въпреки всичко се намира достатъчно желание, амбиция, инициатива не само сред управляващите, но и сред обикновените българи, които да могат да отделят необходимите средства за изграждане на този най-величествен
тогава паметник в центъра на София.

Изграждането на паметника струва около половин милион тогавашни лева.
В запазените документи има стриктно записани условия как да изглежда
паметникът. Доминираща трябва да бъде фигурата на цар Освободител.
Задължително да има и фигури на генерал Скобелев, Николай Втори, граф
Игнатиев.

Трябва да бъдат изобразени и прочитането на манифеста при обявяване на
войната от царя през 1877 година в Кишинев, забележителните сражения
на Шипка, където участваха и удържаха бляскави победи бг опълченци,
сключването на Сан Стефанския мир и отварянето на първото бг
учредително събрание.

Първата награда от 5 хиляди франка грабва италианецът Арналдо Дзоки. В
този албум, подарен от него са макетите на паметника.

Така би изглеждал паметникът, ако би спечелила втората награда, това е
третата, четвърта и пета награда.

Паметникът на флорентинския майстор е завършен за 4 години. От 1903 година той е един от символите на признателност към Освободителите.