Една година след аварията във Фукушима

Година след земетресението в Япония и аварията във Фукушима светът си спомня за трагедията. Свидетел на събитията от 11 март е българинът Бойко Стоянов, който повече от 30 години живее в Япония. След аварията обаче той и семейството му се връщат в България и сега живеят в Трявна.

Преди повече от 30-сет години, Бойко Стоянов заминава за Япония, за да композира музика. Там създава и семейството си. Десетки години той работи като музикант в град Фукушима. Малко преди земетресението, той и семейството се преместват да живеят в съседен град. Бойко разказва, че силното земетресение ги е изненадало, докато пазарували в магазина.

Бойко Стоянов: "И той започна да се клати като кораб при 10 бала вълнение. Казвам аз сънувам ли, или пък нещо не съм добре! Един взе да ме дърпа и каза: отивай навънка! Като излязохме вече с тях и казаха някъде има много голямо земетресение! Само това казаха с приглушен глас от страх!"

Два дни след земетресението, хората в Япония разбират, че има и авария в АЕЦ Фукушима.

Бойко Стоянов: "От началото ние нищо не знаехме - само знаехме, че има проблеми. Това, че са стопени реакторите, това го криеха много дълго време. Казаха, че има проблеми - това беше едното и второто - някои от градовете вече дадоха повишени нива на радиация. И няма да ви казваме именно, за да избегнем паника - по този претекст те ни лъжеха фактически!"

След като се връща в България, Бойко Стоянов предлага на правителството болните японци да се лекуват тук. Той разказва обаче, че никой не е обърнал внимание на идеята му.

Бойко Стоянов: "Аз веднага отидох в министерски съвет, но ми казаха, че нямат време... Заети са, всеки си е зает с нещо. За какво да ви говоря... то това е просто цинизъм да говорим за тези хора, които в момента умират, а ние си седим тука!"

Една година по - късно радиацията във Фукушима все още не е отминала. Бойко казва, че след като отмине опасността, отново ще се върне там със семейството си и ще започне живота си отначало, а до тогава се надява японските власти да се грижат по - сериозно за сигурността на хората, които живеят там.