Репортерски поглед: За кризата в Горубсо

Мадан трайно се обезлюдява. За 10 години населението се стопява от 25 на по-малко от 9 хиляди души. Хората казват без "Горубсо" Мадан загива.

Преди тук са работили 10 рудника, а кварталите Батанци и Бориева трудно побирали хората, които идвали, за да работят тук. 10 години по-късно функционират само 2 рудника, а общежитието, пощата и училището тънат в разруха. От две седмици и работещите рудници са запечатани заради лоши
условия на труд. Не ни пускат да снимаме вътре - има заповед.

Пазач:
- не може, забранено е. Виждате - каквото отвън, такова и вътре.

Миньори обаче ни дават снимки - тук се обличат и хранят. Заради неплатени сметки в рудника има и режим на тока - 2 часа има, 3 часа няма. Влизат само екипите, които източват водата, за да не се наводни рудникът.

Нежми Кара, началник смяна:
- Равномерно се топи снегът, но има риск, опасно е, щото сме на ръба.

Нежми сам е купил гащеризона и ботушите си, въпреки че му се полагат служебни. Сега слиза да отводвява. Понякога миньорите работят на 400 метра под земята.

Иззет Казълов, миньор:
- Слагам ги очилата, защото работим под земята и светлината ни пречи.

Казват, че в района има руда поне за 100 години напред. Руда има, но пари няма. Ружка и Захари от близо година разчитат само на нейната заплата като шивачка. Въпреки затрудненията дойдат ли гости трябва да ги почерпят. Посрещат ни със силно кафе.

Захари Демирев, миньор:
- Оправяме се благодарение на пенсионерите, вересии по магазините, молиш се, просиш и тук, каквото сме си посяли - лук, картофи... Вече не може да се живее.

Ружка Демирева, шивачка:
- 300 лв. взимам. Като мина през гишетата само стотинки остват, ама поне хляб трябва да взема, ама то сух хляб яде ли се?

Ружка и Захари имат две деца. Дъщеря им също скоро ще завърши гимназия. Чудят се как ще съберат за бала. Банките вече не отпускат дори 1000 лв. До бала има време, но Ружка не знае дали ще може да изпрати дъщеря си на училище и утре.

Ружка:
- Утре може да я спра тук, да си е вкъщи, не да седи гладна. Каквото съм сготвила по-добре, вместо да се крие. Мен не ми си яде.

Такава е и дилемата на останалите родители в Мадан. Вече са изпратили писмо до образователното министерство, за да поискат извънредна ваканция, защото не могат да осигурят джобни за децата, трябват поне 2 лв. Сега в Мадан се надяват на премиера. На министри вече не вярват.

Захари:
- Моля Бойко Борисов да дойде да направи нещо. Просто народът е гладен.

А иначе протестите продължават. Ако скоро не получат парите си и не се развали концесията, смятат да блокират пътища. Преди години само това им помогнало.