Алекови дни в Свищов

Утре се навършват 150 години от рождението на големия писател и фейлетонист Алеко Константинов. Тържествата по случай кръглата годишнина на Щастливеца са в родния му град - Свищов. Писатели, интелектуалци и стотици почитатели на Алеко от цялата страна и от чужбина се включиха в тазгодишните чествания.

Духът на Щастливеца и неговите вечни герои, родени на това старо писалище в родната му къща сякаш оживяват. Този дом пази оригиналните пшсма, ръкописи, чернови, снимки и дори стъкленица със сърцето на Алеко. Тук се ражда и вечният Бай Ганьо.

Петю Доневски - историк: „Бай Ганьо можем да го припознаем навсякъде. Вярно, че той сега е малко по - префинен, по - културен, по - възпитан, по - образован, значи той е избягал малко от първообраза си, но неговата душевност е една и съща, простотията е една и съща. Така шляпа си много спокойно във всякакви води - политически, икономически, културни и прочие, така че той няма умиране."

Едва ли Алеко Константинов допуска, че легендарният Бай Ганьо ще напусне страниците на знаменитото му произведение и с присъщата си бруталност ще пречупи вдъхновеното перо на своя създател. Днес Бай Ганьо живее сред нас, а ликът на Алеко Константинов стои на банкнотата от сто лева.

Михаил Вешим - писател и сценарист: „Един безсребърник има в българската литература и история и това е Алеко, който макар и без стотинки за цигари в джоба си, той се чувства щастлив, а ние го слагаме на банкнотата от 100 лева. По този начин с Алеко на столевката, Бай Ганьо го сложи в джоба си, сложи го в джоба си и в прекия и в преносния смисъл. И в нашето време, затова ще видите много повече Ганьовци и много по - малко Алековци."

Тазгодишният победител в международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко" е украинският писател Михайло Прудник, който заслужи първото място с разказа си „На нас ли тия".

В Алековите дни тази година се включи и русенската опера. Хиляда и петстотин лева събра благотворителният спектакъл „Царицата на чардаша", с които ще бъде възстановена старата чешма в двора на родната къща на Алеко. Кулминация на тържествата беше факелното шествие, което премина през центъра на града.