Проблеми пред планинските спасители

Животът на спасените алпинисти в района на Седемте рилски езера е бил на косъм. Това стана ясно след вчерашната успешно осъществена акция от отряда планински спасители от Дупница с участието на военен хеликоптер.

Причината е, че над 3-4 часа са необходими на планинските спасители там да достигат до високите части на Рила. Това е така, защото спасителите-доброволци нямат база във високата планина, въпреки писмената им молба до Министерство на околната среда и водите още преди 3 години.

Преди седмица, за да онагледи опасността от липсата на база, наш екип засне пътя на спасителите до мястото, където най-често се случват инциденти.

Бомбата със закъснител, за която искахме да предупредим, избухна. Този път не взе жертви - пострадалите бяха спасени, но часовниковият механизъм продължава да цъка.

Поне от 3 години планинските спасители в Дупница предупреждават, че липсата на тяхна база във високата планина рискува живота на пострадалите. При получаване на сигнал те са принудени да тръгват от Дупница вместо да са на терен в планината.

За да покажем колко сериозен е проблемът, проследихме пътя на спасителите. След като се натоварят в автомобила със ските и цялата си зимна екипировка, те първо се сблъскват с градско каране при ограничена скорост. Докато пътувахме, трябваше да спрат и на поне два светофара.

Следва извънградско каране по заледен път още повече от час, само за да достигнат до подножието на планината.

След това спасителите се отправят във високата планина с моторни шейни или с лифта. Още допълнително време.

Иван Тушев - планински спасител: "3 часа до достигане на пострадалия, за да го носим 10 минути, да го качим на лифта и линейката тук да го чака. Докато ако има изнесен пост, ще е много по-лесно, хората ще могат да реагират и да не кажа голяма дума, но 15-20-30 минути ще могат да стигнат до пострадалия".

Такова закъснение означава почти сигурна смърт за пострадал, попаднал в лавина, както споделят спасителите. От отряда в Дупница са направили постъпки до екоминистерство за построяване на база до хижа "Рилски езера".

Калин Зарев - планински спасител - ПСС-Дупница: "Мястото е непосредствено зад колегата, така че при зимни условия евентуално дежурният в тази база да има поглед както върху голяма част от пистата, така и върху улеите, които са в непосредствена близост до хижата".

За да разрешат строеж обаче в защитена територия за екоминистерството трябва процедура за концесия, която по силата на закона не може да е само за спасителите. От ведомството предлагат или голямата хижа да приюти спасителите, или те да ремонтират полусрутена постройка наблизо.

Димитър Стоев - началник отдел "Защитени територии" - МОСВ: "Има постройка, която е останала от времето на строителството, която не се ползва и която спокойно би могла да бъде предоставена на ПСС след един ремонт да послужи за тяхна база".

От ПСС-Дупница обаче изчисляват, че ремонтът на тази постройка би струват твърде скъпо и така омагьосаният кръг се затваря. Заради източникът на проблемите Планинската служба няма законов регламент и така спасителите нямат ясен статут, а оттам оказва се и права за база в района на Рилските езера. Факт, който не само ги затруднява, но и поставя в риск живота на пострадалите там.