Даниела Кънева и Кеворк Кеворкян с номинация за специалната награда на СБЖ

Даниела Кънева е първият български задграничен кореспондент на БТА и първата жена, чуждестранен журналист, акредитирана в страната на изгряващото слънце. През 1970 г. тя е сред малцината очевидци на ритуалното харакири на писателя Юкио Мишимая. Нейно е първото интервю с Раджив Ганди през януари 1985 г., непосредствено след избирането му за министър-председател на Индия, нейно е и последното му интервю, взето докато той сам пилотира самолета си. То се превръща в световна сензация в нощта на убийството му през 1991 г., като последното му публично изявление. Тогава Даниела Кънева пътува в същия кортеж и колата ѝ в последния момент успява да избегне атентата.

Задълбочен познавач на Изтока и философията, тя е единственият български журналист два пъти интервюирал Далай Лама. Повече от половин век животът и талантът на Даниела Кънева са свързани с медиите. На сцената е от 7-годишна, а дългата творческа школовка в хор „Бодра смяна“ и детския хор на Операта провокират интереса ѝ към изкуството.

Избира шокиращата комбинация – НАТФИЗ и ядрена физика, но в крайна сметка завършва английска филология, а по-късно външна търговия и международни отношения в Лондон. Работила е като военен кореспондент и нееднократтно животът ѝ е бил изложен на риск. Признава, че за първи път заплаква пред микрофона, когато снима как една майка във Виетнам погребва шестте си деца.

„Телевизията не е спокойна медия, в нея не може да има паузи. Телевизията е изповед. Тя е страхотно духовна. Там ти трябва да приласкаваш, да къткаш зрителя. Трябва да си като свещеник в изповедалня", казва Даниела Кънева.

Неговите интервюта от упор в култовата рубрика „Събеседник по желание“ остават ненадминат образец на телевизионно майсторство, а теоретиците определят Кеворк Кеворкян като основоположник на директния разговор в ефир. Във визуалната концепция на най-гледаното телевизионно предаване за всички времена той винаги е в едър план. В българската журналистика – също.

В интервютата на Кеворк Кеворкян българските зрители за първи път видяха Симеон Сакскобургготски и Ванче Михайлов. В студиото на БНТ срещу него са сядали Елисавета Багряна, генерал Владимир Стойчев, Невена Коканова, Въло Радев, Иван Андонов, Блага Димитрова, Богомил Райнов, Марин Големинов, Рангел Вълчанов, Мистър Сенко, Радой Ралин, Христо Проданов, Шарл Азнавур, Жоржи Амаду, Ерве Базен, Жан-Луи Баро, Анджей Вайда, Гор Видал, Франц Враницки, Дзукеро, Емил Димитров, Захари Жандов, Тончо Жечев, Йежи Кавалерович, Сейф ал Ислам Кадафи, Херберт фон Караян, Том Кланси, Елем Климов, Паулу Куелю, Николай Колев – Мичмана, Андрей Кончаловски, Никола Корабов, Никола Манев, Уилям Меридит, Джан Карло Меноти, Адам Михник, Ив Монтан, Ана Политковска, Карла дел Понти, Уилям Сароян, Лиляна Стефанова, Генчо Стоев, Станислав Стратиев, Дарио Фо, Мирела Френи, Зако Хеския, Емил Чакъров, Ноам Чомски, Лев Яшин… близо 4 500 гости - интелектуалният елит на цяла епоха.

„Всяка неделя“ е първата телевизионна програма, в която дори репортерските анкети се излъчват на живо. Именно най-дългото магазинно предаване в телевизионния ефир, реализира и първите излъчвания от различни точки на света. Първото издание на „Всяка неделя“ излиза в ефир на 7 януари 1979 година.

Журналистическата кариера на Кеворк Кеворкян започва във в-к „Литературен фронт“ (1982 – 1988). През 1973 е коментатор в БНТ, водещ на програма „Информационен дневник Неделя“, а през 90-те – програмен директор на обществената телевизия.

Създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници и на два пъти със собствени средства възстановява паметника на Яворов.

Автор е на книги и множество публикации и продължава да живее с телевизията.

„Забравата е българската прокоба, а подмяната е нейната слугиня. Това превръща времето в нещо безформено, забавя неговия ход, то застива в някакви неясни очертания. И носи само заблуди.“, казва Кеворк Кеворкян

Церемонията по връчване на Годишните награди на СБЖ ще се състои на 9 ноември.