"Спасените": Изселването на евреите в провинцията

В поредицата на "По света и у нас" - "Спасените" ще ви върнем сега към втората голяма протестна акция в защита на българските евреи.

На 17 май 1943 година германската служба за сигурност информира своето външно министерство, че цар Борис ІІІ не желае да депортира българските евреи. С активното участие на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев е изработен нов план, според който до 30 септември всички евреи трябва да бъдат изселени от царството.

След успеха на спасителната акция през март, на 20 май 1943 година министър Габровски отива при цар Борис ІІІ с нов план за антиеврейска акция в два варианта: "План А" - депортация на 48 000 евреи към Германия и "План Б" - изселване на евреите в провинцията - основно на софийските евреи. Царят задвижва "План Б", който също включва насилие, но поне измества временно въпроса за депортацията.

"В срок от три дена те трябва да съберат багажа. На всичкото отгоре има разделяне между деца и родители - не цялото семейство заминава на едно и също място, поне така е било планирано", разказа Елена Бугарчева - експерт, Държавна агенция "Архиви".

"План Б" съвпада с 24 май. Евреите са в шок - не знаят къде ще бъдат изселвани. По свидетелство на Михаел Бар-Зоар, именно секретарката на антисемита Белев - Лиляна Паница, е сред тези, които предупреждават свои близки за готвения удар.

На 24 май синагогата е заключена и двамата равини - Ашер Хананел и Даниел Цион повеждат хората с жълти значки на открит протест към двореца.

"Защото на 24 май има голям молебен с изнасяне пред "Св. Александър Невски". И царят всяка година отваря вратите на двореца и може да стигнат до него. Това е голямата идея и да молят за закрила", добави експерт Бугарчева.

За първи път обаче цар Борис не участва в молебена на 24 май. Тогава митрополит Стефан в публична реч и в писма обвинява властта и апелира за "немедленото прекратяване на вандалщината спрямо евреите".

"Той казва: "Малцинствен въпрос под българската държавна стряха на съграждайте, защото българинът е толерантен и основният му закон е свободолюбив. С каквато мярка мериш, с такава ще те мерят. Не гони, за да не те гонят. Знай, Борисе, че Бог бди на небето", разказа още Елена Бугарчева.

Полицията се намесва, стотици са арестувани. Изселването в провинцията и в трудови лагери все пак започва. Срещу него обаче месеци наред работят и Светия Синод, и народни представители и общественици, и нелегалната комунистическа партия, самата Екатерина Каравелова и Елин Пелин, които са близки до двореца. Различни интереси и каузи обединяват хора и организации, така че тайната на спасението е многолика, но резултатът е налице - след смъртта на цар Борис и обрата във войната, през септември 1943 година въпросът за депортацията на българските евреи излиза от дневния ред на правителството.